Определение № 172 от 02.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5/2009 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. А. А.- П. от гр. С. против определение № 296 от 15.10.2008 г. по ч.гр.д. № 363/2008 г. на Търговищкия окръжен съд, с което е оставено в сила определение № 172 от 06.08.2008 г. по гр.д. № 280/2008 г. на П. районен съд, с което на основание чл.130 ГПК е върната исковата молба и е прекратено производството по делото. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на определението. Въззивният съд е потвърдил определението на първата инстанция за връщане на исковата молба на А. А. А. –Пеперкова и Ж. А. А. против ОСЗГ- гр. П. с вх. № 6138/17.07.2008 г., с която е предявен иск по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ, и прекратяване на производството по делото, тъй като искът е предявен след изтичане на тримесечния преклузивен срок, установен в § 22 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ/ДВ бр.13/2007 г./, което обуславя недопустимостта му. Частната жалба е постъпила в законния срок и е подадена от легитимирано лице. Тъй като се касае за определение, попадащо в кръга на визираните в чл.274 ал.3 т.1 ГПК, разглеждането на частната жалба по същество от ВКС като трета инстанция е обусловено от наличие на предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. В приложеното изложение жалбоподателят сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за разглеждане на частната жалба по същество. По смисъла на посочената разпоредба на касационно обжалване подлежат определенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. по въпрос, който касае приложението на правна норма, която е неясна и се нуждае от тълкуване, или по приложението на която няма съдебна практика. В случая не е налице такава хипотеза. Разпоредбата на § 22 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ/обн. ДВ бр.13/09.02.2007 г./ е ясна, не се нуждае от тълкуване и по приложението й има установена и непротиворечива съдебна практика, която не се нуждае от промяна. По изложените съображения не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за разглеждане на частната жалба по същество. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение