Определение № 3810 от 01.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2622/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от областния управител на област с административен център гр. Смолян, приподписана от юрисконсулт А. Хаджиева, срещу определение № 197/08.02.2024 г., постановено по адм. дело № 18/2024 г. по описа на Административен съд-Смолян, 4-ти състав. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия пред първата инстанция, ведно с присъждане на разноски за платената за настоящото производство държавна такса. Ответникът по частната жалба - Общински съвет /ОбС/-Доспат, редовно уведомен, не изразява становище по нея. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, приема частната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на областния управител на област с административен център гр. Смолян /вх.№ 75/11.01.2024 г. по регистъра на този съд/, обективирана в негова заповед № АП-03-13-20/11.01.2024 г., срещу решение № 13/05.12.2023 г., взето по протокол № 3/05.12.2023 г. на ОбС-Доспат, с което /наред с друго/, е намалена числеността на общинско предприятие "Озеленяване, благоустройство и чистота-Доспат" /ОП "ОБЧ-Доспат"/ и е променен чл. 19 от Правилника за организацията, дейността и управлението на предприятието, като основното месечно трудово възнаграждение на директора му е увеличено от 1 400лв на 2 000лв. С обжалваното определение, първоинстанционният съд е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил образуваното по нея производство, като недопустимо, на посочено основание чл. 159, т. 1 АПК. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Обсъдени в контекста на приложимата нормативна уредба, данните по делото налагат противоположен по смисъл от изведения от административния съд, извод - за липсата в разглеждания случай на предпоставките по чл. 159, т. 1 АПК, обуславящи оставянето на жалбата без разглеждане и прекратяване на образуваното по нея производство по делото, а оттам - за отмяната на атакувания съдебен акт, като неправилен. С оглед фактическата установеност по делото, административният съд не е отчел, че производството пред него е образувано по оспорването от областния управител на област Смолян, обективирано в негова заповед № АП-03-13-20/11.01.2024 г., издадена на основание чл. 32, ал. 2, във връзка с чл. 31, ал. 1, т. 5 от Закона за администрацията и чл. 45, ал. 8 Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, срещу решение № 13, взето по протокол № 3/05.12.2023 г. на ОбС-Доспат, прието на посочено основание чл. 21, ал. 1, т. 5 ЗМСМА, чл. 52 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и чл. 22-чл. 24 от Правилника за организацията, дейността и управлението на ОП "ОБЧ-Доспат". Посочените данни сочат на необходимостта първоинстанционният да се съобрази с приетото в тълкувателно решение № 5/10.12.2008 г. по тълк. дело № 20/2007 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, че областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, във връзка с чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията, включително и тези, издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА. Наред с горното, неправилни са изложените от административния съд мотиви, обусловили извода за недопустимостта на жалбата, че при приемане на решение № 13/05.12.2023 г., ОбС-Доспат е действал в качеството на едноличен собственик на капитала на търговско дружество, а не като орган на местното самоуправление, поради което и решението му не съдържа властническо волеизявление, съответно - не представлява годен за съдебно оспорване административен акт. По аргумент от чл. 52, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и противно на неправилно приетото от съда в оспореното определение, ОП "ОБЧ-Доспат" не е самостоятелно юридическо лице - търговско дружество с едноличен собственик на капитала община Доспат, а представлява специализирано звено на тази община, финансирано от нейния бюджет, създадено с решение на общинския й съвет, за осъществяване на територията на общината на дейностите по озеленяване, благоустройство и чистота. Затова и атакуваното пред първата инстанция решение за намаляване на щатната численост и размера на възнаграждението на директора на ОП ОБЧ-Доспат не е прието от ОбС-Доспат, в качеството му на едноличен собственик на капитала на търговско дружество, а е взето от ОбС, действащ като орган на местното самоуправление, в изпълнение на правомощията му предвидени в чл. 52, ал. 4, във връзка с ал. 3 ЗОбС и чл. 21, ал. 1, т. 5 ЗМСМА, за определяне на числения състав на общинското предприятие и възнаграждението на неговия директор, по отношение на което съдебният контрол за законосъобразност не е изключен. По изложените съображения настоящият състав приема, че като е достигнал до извод за недопустимост на жалбата административният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената жалба. При този изход на спора на частния жалбоподател следва да бъдат присъдени направените по това дело разноски за платена държавна такса, в установения размер от 30лв, по данни от приложения по делото платежен документ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,