Определение № 3361 от 19.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1226/2024 г.

Образувано е по частна жалба на община Стара Загора, с БУЛСТАТ [номер], със седалище в гр. Стара Загора, ул. "Цар Симеон Велики" № 107, представлявана от кмета – Ж. Тодоров, чрез процесуален представител – юрк. Д. Вълчева, срещу Определение № 12171/07.12.2023 г., постановено по адм. дело № 10525/2023 г. по описа на Върховния административен съд, Второ отделение, в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на общината против Определение № 614/03.10.2023 г., постановено по адм. дело № 614/2023 г. по описа на Административен съд (АС) – Стара Загора. Частният жалбоподател мотивира наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3, във връзка с чл. 236 АПК. Защитната теза за неправилност на постановеното от тричленния състав на Върховния административен съд прекратително определение е аргументирана със съображения за допустимост на инициираното от община Стара Загора пред касационната инстанция оспорване. Според жалбоподателя общината, обратно на развитите в атакувания съдебен акт мотиви, разполага с правен интерес да обжалва определението на АС – Стара Загора, с което е оставена без разглеждане жалбата на главния архитект на община Стара Загора против Заповед № ДК-11-С3-23/15.09.2023 г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) – Стара Загора, отменяща Разрешение за строеж № 19-622/24.08.2023 г. и инвестиционен проект, за "Изграждане на велосипедна алея по бул. "Св. Патриарх Евтимий" от бул. "Цар Симеон Велики" до кв. "Кольо Ганчев", гр. Стара Загора", строеж III категория, с местонахождение "бул. "Св. Патриарх Евтимий" в участъка от бул. "Цар Симеон Велики" до ул. "Иван Хаджихристов", кв. "Кольо Ганчев" по плана за гр. Стара Загора, с възложител община Стара Загора. Оспорва заключението на съда за липса на процесуална легитимация с аргумент, че с писмо от 09.10.2023 г. общината е отстранила нередовност по подадената от главния архитект жалба, застъпвайки позицията, че неин подател е именно общината – правният субект, който разполага с възможност да атакува оспорения административен акт. Намира, че валидното процесуално представителство по чл. 30, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е предпоставка за редовност на сезирането, поради което е следвало да бъде отчетена от съда, който да даде съответните указания, а не да прекратява производството. В тази връзка поддържа, че проверката за допустимост следва тази за редовност на жалбата. В допълнение твърди, че доколкото заповедта, предмет на производството пред АС – Стара Загора, засяга неблагоприятно общината, то тя е сред субектите, които първоинстационният съд е длъжен да конституира служебно като страни в производството. Неизпълнението на това задължение според частния жалбоподател е довело до недопустимост на производството, която Върховният административен съд е следвало да установи служебно, а оттам и да разгледа по същество жалбата на общината. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното определение на тричленния състав на Върховния административен съд в атакуваната му част. Ответникът – главният архитект на община Стара Загора, в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител – юрк. Д. Вълчева, излага становище за основателност на частната жалба и моли обжалваният съдебен акт да се отмени. Не претендира разноски. Ответникът – началникът на РДНСК – Стара Загора, в писмен отговор, подаден чрез гл. юрк. Р. Режева, оспорва частната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди данните по делото и изложените пред настоящата инстанция доводи намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в рамките на законоустановения срок по чл. 230 АПК и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С атакуваното определение, в обжалваната му част, е оставена без разглеждане частната жалба на община Стара Загора против Определение № 614/03.10.2023 г., постановено по адм. дело № 614/2023 г. по описа на АС – Стара Загора, с което съдът е оставил без разглеждане жалбата на главния архитект на община Стара Загора против Заповед № ДК-11-С3-23/15.09.2023 г. на началника на РДНСК – Стара Загора, за отмяна на Разрешение за строеж № 19-622/24.08.2023 г. и инвестиционен проект, за "Изграждане на велосипедна алея по бул. "Св. Патриарх Евтимий" от бул. "Цар Симеон Велики" до кв. "Кольо Ганчев", гр. Стара Загора", строеж III категория, с местонахождение" бул. "Св. Патриарх Евтимий" в участъка от бул. "Цар Симеон Велики" до ул. "Иван Хаджихристов", кв. "Кольо Ганчев" по плана за гр. Стара Загора, с възложител община Стара Загора, и е прекратил образуваното съдебно производство. За да остави без разглеждане подадената частна жалба и да прекрати образуваното въз основа на нея съдебно производство, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че община Стара Загора няма правен интерес от обжалването на прекратителния акт на първостепенния административен съд. Според съда, независимо че общината се явява възложител на строежа, за който са издадените по реда на чл. 156, ал. 5 от Закона за устройството на територията (ЗУТ) със Заповед № ДК-11-С3-23/15.09.2023 г. на началника на РДНСК – Стара Загора разрешение за строеж и инвестиционен проект, доколкото не е оспорила посочената заповед, тя не се явява лице, в чиято сфера съдебният акт рефлектира неблагоприятно. В контекста на възражението, че жалбата следва да се счита подадена не от главния архитект на общината, а от самата община, съдът е посочил, че последната е юридическо лице, чието законно представителство е изрично уредено в закона – чл. 30, ал. 4 ГПК, и след като в нормата не са предоставени представителни права на главния архитект, а такива не произтичат и от чл. 44, ал. 1, т. 15 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) или от пълномощно на основание чл. 32 ГПК, той не е легитимиран да упражнява правата й по съдебен ред. Определението е правилно. Отречената възможност за съдебно обжалване на прекратителното определение на АС – Стара Загора от страна на община Стара Загора се споделя и от настоящия петчленен състав на Върховния административен съд. Предметът на настоящото производство се състои в преценка относно допустимостта на производството пред тричленния състав на Върховния административен съд. От своя страна, допустимостта на последното е обусловена от наличието на правен интерес у частния жалбоподател да оспорва първоинстанционния съдебен акт. В качеството си на една от абсолютните предпоставки за допустимост на съдебното производство, правният интерес трябва да съществува както в производството по оспорване на административния акт пред първостепенния съд – Вж.: чл. 159, т. 4 АПК, така и пред касационната инстанция – Сравн.: чл. 215, т. 1 АПК, като съответният съд следи за наличието му служебно и през цялото време, през което делото е висящо. Този правен интерес е обусловен от наличието на точно определена от закона връзка между жалбоподателя и обжалвания съдебен акт. Така нормата на чл. 215, т. 1 АПК признава право на обжалване на лице (или организация), което е участвало в съдебното производство, а предписанието на чл. 210, ал. 2 АПК доразвива това правило, като предоставя активна процесуална легитимация за упражняване правото на касационно оспорване и на тези лица или организации, които макар да не са конституирани като страни пред първоинстанционния съд, се явяват неблагоприятно засегнати от последиците на пораждащия за тях сила съдебен акт. В случая е безспорно, че община Стара Загора не е била конституирана като страна по адм. дело № 614/2023 г. по описа на АС – Стара Загора. В контекста на възраженията на жалбоподателя, че същата се явява страна в производството, т.к. е отстранила нередовности по сезиращия акт, следва да се посочи следното: Жалбата срещу Заповед № ДК-11-С3-23/15.09.2023 г. на началника на РДНСК – Стара Загора, видно от нейната титулна част, е подадена от арх. М. Иванов в качеството му на главен архитект на община Стара Загора. Същото се извежда и от последната страница на посочения документ, където процесуалният представител на жалбоподателя е посочил, че представя пълномощно именно от главния архитект на общината. Нещо повече – на л. 15 от образуваното адм. дело № 614/2023 г. е приложено пълномощно, видно от което юрк. С. Николова съвсем ясно е овластена с представителна власт по отношение на лицето, посочено като подател на жалбата, а именно – главният архитект. Главният архитект, както правилно е приел тричленният състав на Върховния административен съд, няма представителни права по отношение на общината, поради което и обратно на застъпената от жалбоподателя теза, не може да се приеме, че упражнява нейни процесуални права. Mакар с молбата от 09.10.2023 г. действително да са извършени действия по промяна на жалбоподателя, същите не могат да рефлектират върху ясно определените страни по делото, доколкото последното към този момент вече е било прекратено с Определение № 614/03.10.2023 г. След като общината не е сред лицата по чл. 215, т. 1 АПК, остава да се прецени дали тя не попада сред неблагоприятно засегнатите субекти съгласно чл. 210, ал. 2 АПК. Съгласно цитирания нормативен текст право да оспорят решението имат лица, които не са участвали в делото, но са засегнати от правните последици на съдебния акт, т.к. процесуалната им легитимация е съвместна с тази на една от страните. В случая частният жалбоподател не попада в описаната категория лица и няма право да оспорва съдебния акт, доколкото обжалваното определение не рефлектира в правната му сфера. С оглед предмета и съдържанието му, процесното определение не съдържа разпоредителна част, с която да се създават задължения или да се засягат права или защитени от правото интереси на община Стара Загора, поради което от него не настъпват каквито и да било неблагоприятни правни последици за жалбоподателя, които да обуславят допустимост на търсената съдебна защита. В контекста на поддържания от частния жалбоподател довод за неправилно конституиране на страните от АС – Стара Загора следва да се посочи, че допустимостта на производството пред този съд може да бъде проверена едва след като касационната инстанция е сезирана с допустима жалба, какъвто, по изложените съображения, не е случаят. За прецизност и в отговор на основното възражение на касатора следва да се посочи, че действително, съдът е длъжен по силата на чл. 154, ал. 1 АПК да конституира страните служебно. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК сочи кои са страните в първоинстанционното производство, а именно – оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Последните са тези субекти, за които актът е благоприятен. В качеството си на възложител на строежа, чиито разрешение за строеж и инвестиционен проект се отменят, общината има самостоятелно право да оспори акта, с който това е сторено. Доколкото по делото няма данни да го е сторила, и предвид че не се явява и лице, което е благоприятно засегнато от акта, общината не попада в кръга от субекти, които съдът конституира служебно по силата на чл. 154, ал. 1 АЛК. По изложените съображения тричленният състав на Върховния административен съд е формулирал съответно на закона крайно заключение за недопустимост на подадената частна жалба на основание чл. 215, т. 1, вр. чл. 236 АПК. В този смисъл атакуваното пред настоящата инстанция определение е правилно и следва да се остави в сила. Оплакването за неправилност, поради съществени нарушения за съдопроизводствените правила, не е аргументирано с конкретни съображения, поради което и касационната инстанция не дължи произнасяне по него. Останалите доводи на жалбоподателя са свързани с преценката на АС – Стара Загора относно наличието на основание за прекратяване на делото, която, предвид изложеното, не попада в обхвата на настоящата проверка. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), община Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Стара Загора – страуктурата, в която се намира ответникът, разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящата инстанвия в размер на 100 (сто) лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, петчленен състав