Определение № 10151 от 27.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8557/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. И. С., чрез процесуален представител, против определение №565/15.03.2024г., постановено по адм. дело №394/2020г. по описа на Административен съд-Ловеч/АС-Ловеч/. Частният жалбоподател твърди, че оспореното определение е необосновано, незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона. Моли за отмяна за отмяна на определението, решаване на делото по същество и изпращане делото като преписка на ИД на ДФЗ за продължаване на административното производство по обработка на заявление за подпомагане УИН11/040619/55440 на С. И. С.. Подробни съображения излага в частната жалба. Не претендира разноски. Ответникът в настоящото производство –Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ИД на ДФЗ/, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва частната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Върховният административен съд, Пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл.230 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение АС-Търговище в производство по Глава десета, раздел IV АПК /чл.202, т.2 вр.чл.197 и сл. АПК/, вр. чл.54, ал.5 АПК е отхвърлил жалбата на В. С. И., като пълномощник на С. И. С. против Заповед №03-РД-2278 от 28.07.2020г. на ИД на ДФЗ, с която на осн. чл.54, ал.1, т.3 АПК, е наредено да бъде спряно административното производство по обработка за кампания 2019 на Заявление за подпомагане с УИН 11/040619/55440 на С. И. С. - кандидат по схемите и мерките за директни плащания с УРН 599610. подадено от упълномощено лице В. С. И.. За да достигне до този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила. По отношение спазване на материалноправните разпоредби АС-Ловеч е приел, че към момента на издаване на оспорената заповед са били налице материалноправни основания за спиране на производство- в хода на производството са разкрити престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаване на акта. Съдът е счел, че за настъпването на хипотезата на чл.54, ал.1, т.3 АПК не е необходимо нито да е стартирало наказателно производство, респ. да е образувано досъдебно производство, нито дори да има привлечено обвиняемо лице. Определението е правилно. Законосъобразен е извода на АС-Ловеч, че в случая са налице предпоставките по чл.54, ал.1, т.3 АПК. В конкретния казус се касае за обстоятелства по евентуално заявяване на имоти по СМДП, без да се полагат изискуемите за това грижи, изготвяне и използване на финансови документи с вероятно невярно съдържание пред ДФЗ за добита и реализирана продукция на силно занижени цени спрямо пазарните, както и предоставяне на неверни сведения, целящи получаване на неследващо се подпомагане. АО е установил наличието на данни за извършено престъпление предвид извършени проверки и анализи от ДФЗ, при което е сезирал ВКП чрез подаване сигнал от 21.02.2020г. По данни за евентуално извършени престъпления (вкл. от ГДБОП и АМ) са образувани и пр.пр. № 00900/2019г. и № 00756/2020г. по описа на ОП-Ловеч. При тези факти безспорно установяването на визираните от органа престъпни обстоятелства е от значение за приключване на административното производство, инициирано от ЗП чрез заявление за подпомагане с УИН11/040619/55440 за кампания 2019г. Не се кредитират доводите в частната жалба. Заповед №03-РД-2278 от 28.07.2020г. на ИД на ДФЗ е издадена на осн. чл.54, ал.1, т.3 АПК, а не на осн. чл.54, ал.1, т.5 АПК, при което условията във възприетото от АО правно основание за издаване на оспорения акт, видно от данните по делото, са били налице. Цитираното от частния жалбоподател определение от 20.07.2022г. по адм.д.№372/2020г. на АС-Ловеч е неотносимо към настоящия казус. Предвид горното обжалваното определение като постановено при липсата на визираните от частния жалбоподател пороци трябва да се остави в сила. При този изход на спора, на ответника по частната жалба следва да се присъдят съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 240лв.-юрисконсултско възнаграждение Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение,