Определение № 122 от 07.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 197/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма]-гр.София срещу определение №1889/ 03.06.2016 г. по ч.гр.д. №2323/16 на САС, ГО, с което е потвърдено разпореждането на СГС от 06.04.2016 г. по т.д. №2728/2013 на СГС за връщане на въззивна жалба вх.№39656/23.03.2016 срещу съдебното решение, постановено по същото дело. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд се е позовал на обстоятелството, че след редовно връчване на първоинстанционното решение на жалбоподателя, същият е поискал от съда предоставяне на правна помощ посредством назначаване на процесуален представител. Молбата за това е била оставена без уважение с влязъл в сила акт за това от 11.12.2015 г.. Въззивната жалба е подадена на 22.03.2016 г., срокът за това е изтекъл на 28.12.2015 г., доколкото последният е започнал да тече от влизане в сила от датата на влизане в сила на решението за отказване на правната помощ и за съда липсва задължение да уведоми страната, от когато да започне да тече срок за подаване на въззивна жалба-арг. от чл.259 ал.3 ГПК. В изложение на основанията за допускане до касация се поставят два въпроса, които по същество се свеждат до това, съществува ли задължение за съда при влязло в сила решение, с което се отхвърля молбата за правна помощ, да уведоми за това страната, за да започне да тече от това уведомяване нов срок за подаване на въззивна жалба във връзка с приложението на чл.259 ал.3 ГПК. Частният касатор счита, че е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.3 ГПК-въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, доколкото съществуващата съдебна практика, даваща отрицателен отговор на поставения правен въпрос, следва да бъде променена. Съгласно Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС-т.4 правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената, поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящият случай не е налице нито една от горните хипотези: Липсва необходимост от тълкуване на ясната законова разпоредба в текста на чл.259 ал.3 ГПК, която стриктно разграничава по своите последици двете хипотези-на уважена молба за правна помощ и на отхвърлена такава: в първата, съдът следва да уведоми назначения служебен адвокат, от когато тече и срок за подаване на въззивна жалба, а във вторият-новият срок тече от влизането в сила на решението за оставяне без уважение на молбата, за което страната следи служебно. По прилагането, на цитираната разпоредба е налице и безпротиворечива и трайна съдебната практика, посочена от самия жалбоподател, която съответства на закона и липсват основания същата да бъде променяна, поради което не е налице и твърдяното от касатора основание за допускане до касация: въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. От всичко изложено следва, че няма основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1 т.3 ГПК. С оглед изложеното Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касация, поради което