Определение № 9894 от 24.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8945/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Администартивнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу определение № 2396 от 11.06.2024 г. по канд № 530/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е спряно производството по делото до постановяване на окончателен съдебен акт от Съда на Европейския съюз по дело № С-61 от 2023 г. Счита определението за неправилно. Излага доводи, че доколкото наложената имуществен санкция на дружеството-касатор по КАНД № 997/2022 г. по описа на AC-Хасково, е за частично незаплатена тол такса, тъй като за ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената, а спорът по настоящото дело е за изцяло незаплатена такса, то налице е различна фактическа обстановка. Спирането на производството би довело до спиране на още множество на брой аналогични производства. и би било равносилно на отказ от правосъдие в обозрим срок. Към момента в Република България има над 900 висящи производства по издадени и оспорени ЕФ и НП за нарушения на правилата за движение по платената пътна мрежа, свързани с незаплащането на дължими пътни такси. Ответната страна не е взела становище. Частната жалба е процесуално допустима, съгласно преобладаващата съдебна практика. Разгледана по същество е неоснователна. За да спре производството по дебото, съдът е приел, че е служебно известно, че с Определение № 113 от 31.01.2023г.на касационен състав на Административен съд, гр.Хасково е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) на основание чл.267, пар. 3, вр. пар. 1, б. „а” и б. „б” от Договора за функциониране на Европейски съюз (ДФЕС) със следния въпрос: Дали нормата на чл.9а от Директива 1999/62/ ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази директива, не допуска национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар.“компенсаторна такса“. По това преюдициално запитване е образувано дело С-61/23 на СЕС, което понастоящем е висящо. Предвид обстоятелството, че в производството по образуваното дело на СЕС ще се разглеждат въпроси,които имат пряка относимост към решаването на спора по делото, то решението на СЕС, даващо отговор на поставения с преюдициалното запитване въпрос, е обуславящо за разрешаването на правния спор по настоящото дело и са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК вр. с чл.228 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН за спиране на производството до произнасяне от страна на Съда на Европейския съюз по дело С-61/23г.на СЕС. Определението е правилно. Производството пред административния съд е образувано по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура” против Решение № 51 от 10.04.2024г. по а.н.д. № 59 на PC-Харманли за 2024г., с което е отменен ЕФ № 8504365951 от 13.11.2020г., с който за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр.с чл. 179, ал.Зб от ЗДвП на „Ками“ ООД, гр. Димитровград е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. С оглед разпоредбата на чл. 63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета "Касационно производство" на Административнопроцесуалния кодекс. Касационната проверка на съдебните актове, постановени по реда на ЗАНН, е уредена чрез препращане, като НПК се прилага за касационните основания за отмяна, а АПК - за процесуалния ред, който включва и случаите на спиране на производството. Разпоредбата на чл. 144 АПК се намира в Дял Трети „Производства пред съда“ в глава Девета „Общи разпоредби“, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство. А съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК за неуредените в този дял въпроси, а именно дял трети “Производства пред съд”, глава девета “Общи разпоредби”, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС. Спирането на производството по делото поради отправено преюдициално запитване от друг съд, по което е образувано дело на СЕС, се включва в смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Независимо, че не се решава спор със сила на пресъдено нещо, е налице преюдициалност на производството с оглед разпоредбата на чл. 633 ГПК. Дали преюдициалното запитване е допустимо е от компетентността на СЕС, който не е прекратил образуваното производство. Действително административният съд не е изложил конкретни мотиви относно предмета на двете съдебни производства, но връзката между делата е видна от описания предмет на делото в касационнато производство. Посочената в частната жалба разлика в предмета на делата не ноди до извод за неотносимост на преюдицилното запитване. Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“. Друг е въпросът, че съгласно ЗАНН РС може да намали размера на наложеното административно наказание. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение