Определение № 835 от 24.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 467/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от С. Василев от гр. Бургас, против определение № 2971/21.11.2023 г. по адм. дело № 1981/2023 г. на Административен съд - Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповед № 3282з - 4467/06.10.2023 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция"/ГДГП/. и е прекратено производството по делото. Частния жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от АС. Ответникът по частна жалба - директора на ГДГП, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, е основателна. За да постанови оспореното определение, АС е приел за установено, че с оспорената заповед, с която е заповядано жалбоподателя, в качеството му на младши инспектор- старши полицай/водач на патрулен автомобил/в 02 група "Охрана на държавната граница" от Гранично полицейско управление -Малко Търново към Регионална дирекция "Гранична полиция"-Елхово при ГДГП- да бъде командирован в ГПУ -Видин, при РДГП- Русе, с конкретни задачи и срок- не е годен индивидуален административен акт, а част от производството по издаване на такъв акт. Съдът намира така формираните изводи за необосновани и противоречащи на материалното право. Анализът на съдържанието на оспореният административен акт несъмнено сочи на акт по чл.181 а ЗМВР- за командироване на служител поради служебна необходимост. Същата съдържа всички реквизити- пряко сочи командированото лице и разпорежда командироването му в друг населено място, за изпълнение на конкретни задачи, при определен срок, с право на пътни, дневни и квартирни пари. Изпълнението на заповедта е възложено на директорите на РДГП- Русе и Елхово. Необосновано, първоинстанционния съд приема, че в случая се касае за вътрешноведомствен акт по организация командироването на Василев. Оспорената заповед пряко и непосредствено засяга права и интереси на лицето, създава задължения за него. Евентуални последвали заповеди/ не съдържащи се в преписката/ на директорите на РДГП, доколко са издадени такива - са свързани именно с разпореждането в оспорената заповед по изпълнение на същата. Оспореният административен акт е властническо волеизявление и засяга права и законни интереси на Василев, поради което подлежи на съдебен контрол. Съдът, като е приел обратното, е постановил неправилно определение. Предвид изложеното определението като неправилно следва да бъде отменено, а делото върнато на АС - Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение