Определение № 3970 от 08.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1619/2023 г.

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата по делото А. А. М. срещу решение № 23/18.01.2023 г., постановено по въззивно търг. дело № 600/2022 г. на Варненския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 335/04.08.2022 г. по търг. дело № 126/2022 г. на Варненския окръжен съд, като краен резултат е отхвърлен изцяло, предявеният от жалбоподателката срещу „Дженерали застраховане“ АД, осъдителен иск с правно основание чл. 432 от КЗ, във вр. с 45 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД за заплащане на сумата 150 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на съпруга и Д. А. М., починал вследствие на пътнотранспортно произшествие (ПТП), осъществено на 16.05.2020 г. по вина на водача на лек автомобил (л.а.) „форд ескорт“ с рег. [рег.номер на МПС], застрахован по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.05.2020 г. до окончателното и изплащане; в тежест на жалбоподателката са възложени разноските по делото.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на решението, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателката, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните процесуалноправни въпроси: 1) допустимо ли е кредитирането на протоколи за разпит на свидетели от досъдебното производство в гражданското производство; 2) следва ли съдът да формира вътрешното си убеждение и да обоснове крайните изводи, до които е достигнал, на база доказателства, изключени от доказателствения материал, и които не са събрани по реда на ГПК; 3) каква е доказателствената сила на протоколите за разпит на свидетели от досъдебното производство в гражданския процес; 4) следва ли въззивният съд да обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, последователност и цялост; и 5) може ли съдът да постанови решението си, обосновавайки изводите си за недоказаност на исковата претенция, игнорирайки и некредитирайки доказателства по делото, с които те се доказват. Жалбоподателката навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по тези процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, и конкретно: по първите три въпроса – в противоречие с решение № 43/15.03.2011 г. по търг. д. № 414/2010 г. на II-ро търг. отд., решение № 56/26.05.2017 г. по търг. д. № 60160/2016 г. на I-во гр. отд., решение № 29/14.05.2016 г. по търг. д. № 94/2015 г. на I-во търг. отд. и решение № 63/04.06.2018 г. по търг. д. № 2192/2017 г. на II-ро търг. отд.; и по последните два въпроса – в противоречие с тълкувателно решение (ТР) № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК, решение № 157/11.02.2016 г. по търг. д. № 3638/2014 г. на I-во търг. отд., решение № 409/28.02.2013 г. по гр. д. № 59/2011 г. на I-во гр. отд. и решение № 149/03.07.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на III-то гр. отд. Жалбоподателката навежда и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, като поддържа, че апелативният съд е формирал вътрешното си убеждение въз основа на доказателства – протоколи за разпит на свидетели от досъдебното производство, които не са приети, а са изключени от доказателствения материал по делото.

Ответното „Дженерали застраховане“ АД, в отговора си на касационната жалба излага доводи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.

За да отхвърли предявения по делото иск, въззивният съд се е позовал на разясненията, дадени с ППВС № 4/25.05.1961 г., съгласно които, нямат право на обезщетение за неимуществени вреди близките на починалия при непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични отношения – родители, изоставили децата си, и, обратно, съпрузи, живеещи в дълга фактическа раздяла, и др., защото е явно, че те не понасят никакви неимуществени вреди. Апелативният съд е приел за установено в случая, че жалбоподателката-ищца А. М. и починалият вследствие процесното ПТП неин съпруг Д. М. са били в състояние на трайна и безвъзвратна фактическа раздяла – съпрузите са нямали общ дом, общо домакинство, не са престирали взаимен интерес и грижа, липсва общност на отношения от материален и нематериален характер, липсва и съвместен общ стремеж за осигуряване средства за семейството. Съдът е приел за установени тези обстоятелства най-вече въз основа на свидетелските показания по делото, като при обсъждането на противоречия между тях е дал вяра на показанията на свидетелката Ц. Д. и не е кредитирал тези на свидетелите З. И., А. И., А. И. и Боян Г.. Показанията на последните четирима свидетели са обсъдени съгласно чл. 172 от ГПК, като въззивният съд не ги е кредитирал, освен по други съображения, и при извършена съпоставка на показанията на трима от тях – З. И., А. И. и А. И., с дадени от тях показания и пред органите на образуваното по случая досъдебно наказателно производство.

Настоящият съдебен състав намира, че първите три процесуалноправни въпроса, формулирани в изложението към касационната жалба, са обуславящи горните решаващи правни изводи и съображения на въззивния съд в обжалваното решение, и са от значение за крайния изход на материалноправния спор по делото, респ. – осъществяват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Предвид и наведените доводи за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, съгласно т. 1, изреч. 3 - in fine от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, съдът уточнява и обобщава тези три процесуалноправни въпроса в един, а именно: може ли в исковото гражданско производство съдът да основе изводите в решението си на протоколи за разпит на свидетели от досъдебно наказателно производство, които не са приети, а са изключени от доказателствения материал по делото. Налице е и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като този въпрос (респ. – трите формулирани от страна на жалбоподателката, които са обобщени в него) е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посочените в изложението – решение № 56/26.05.2017 г. по търг. д. № 60160/2016 г. на I-во гр. отд., решение № 63/04.06.2018 г. по търг. д. № 2192/2017 г. на II-ро търг. отд., решение № 29/14.05.2016 г. по търг. д. № 94/2015 г. на I-во търг. отд. и решение № 43/15.03.2011 г. по търг. д. № 414/2010 г. на II-ро търг. отд., както и в служебно известните на съда – решение № 265/10.09.2012 г. по гр. д. № 703/2011 г. на IV-то гр. отд., решение № 81/08.07.2014 г. по гр. д. № 5665/2013 г. на III-то гр. отд., решение № 193/29.06.2012 г. по гр. дело № 559/2011 г. на ІV-то гр. отд. и решение № 147/08.05.2014 г. по гр. д. № 5659/2013 г. на IV-то гр. отд.

Няма необходимост и основание касационното обжалване да се допуска по останалите два процесуалноправни въпроса, посочени от страна на жалбоподателката, като по останалите `и доводи за неправилност на въззивното решение съдът ще се произнесе с решението си по чл. 290 от ГПК.

В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва се допусне, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния процесуалноправен въпрос: може ли в исковото гражданско производство съдът да основе изводите в решението си на протоколи за разпит на свидетели от досъдебно наказателно производство, които не са приети, а са изключени от доказателствения материал по делото.

Жалбоподателката-ищца е освободена от внасянето на държавни такси и разноски по делото, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение