Определение № 375 от 09.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2316/2020 г.

Производството е по чл. 274,ал.3 от ГПК. Образувано е по подадена касационна частна жалба от ищцата Г. Д. Ч., чрез адв. К. К. срещу определение № 1635/15.06.2020 г. по в.ч.гр.дело № 988/2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 2562/12.02.2020 г. по гр.дело № 11457/2019 г. на Варненския районен съд, с което е осъдена жалбоподателката да заплати на ”Енерго-Про Продажби” АД гр.Варна сумата 372 лв. за адвокатско възнаграждение и 180 лв. депозит за ССчЕ, представляващи разноски по гр. дело № 11457/2019 г. на Варненския районен съд. Поддържаните основания за неправилност на определението са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Жалбоподателката сочи, че въззивнният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до неправилност на изводите, тъй като не е изложил свои мотиви. Поддъжа се, че прекратяването на производството по делото е последица на поведението на ответника, неоснователно предизвикал исковия процес, подавайки на ищеца фактура с грешен издател, допълнена и със санкцията, предвидена в чл.123, ал.1 ЗЕ – спиране на захранването. С оглед на това счита, че не дължи разноски на ответника по делото. В изложението са формулирани въпросите: 1. когато недопустимостта на исковия процес произтича от предхождащо процесуално действие на другата страна в производството и когато преценката за надлежното извършване на това действие е възложена на съда, не може да се приеме, че недопустимият исков процес е предизвикан неоснователно от самия ищец. Поради това липсва и основание съобразно посочения принцип и конкретните норми на чл.78,ал.1-4 ГПК, в които този принцип е намерил проявление, отговорността за разноски да бъде възложена на ищеца, решен в противоречие с практиката на ВКС. 2. задължен ли е въззивният съд да изложи свои собствени мотиви, освен да препраща към мотивите на пъвоинстанционния съд, решен в противоречие с практиката на ВКС. Ответникът по частната жалба”Енерго-Про Продажби” АД гр.Варна, чрез адв. Н. Банков в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси и за неоснователност на частната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното определение намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна срещу определение, което не подлежи на обжалване с частна жалба и е процесуално недопустима по следните съображения: Производството по гр.дело № 11457/2019 г. на Варненския районен съд е образувано по предявен от Г. Д. Ч. срещу „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК с цена на иска 1002.02 лв. С определение, постановено в открито съдебно заседание на 24.01.2020 г. Варненският районен съд е прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявения иск. В съдебното заседание съдът е обявил на страните, че по исканията за разноски ще се произнесе по реда на чл.81 ГПК и чл.78 ГПК с отделно определение след изготвяне на протокола от заседанието. С определение № 2562/12.02.2020 г.по гр.дело № 11457/2019 г. на Варненския районен съд е осъдена ищцата-сега жалбоподател да заплати на ответника „Енерго-Про Продажби” АД направените разноски по делото в размер на сумата 372 лв. за адвокатско възнаграждение и 180 лв. депозит за вещо лице по назначена ССчЕ. С обжалваното определение № 1635/15.06.2020 г. по в.ч.гр.дело № 988/2020 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено определение № 2562/12.02.2020 г. по гр.дело № 11457/2019 г. на Варненския районен съд. Съгласно чл.274,ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящият случай ищцата Г. Ч. е предявила отрицателен установителен иск с цена на иска под законоустановения минимум в чл.280,ал.3,т.1 ГПК – под 5000 лв., като се касае за производство по гражданско дело. Решението по първоинстанционното дело подлежи само на въззивно обжалване с оглед цената на иска по аргумент на чл.280,ал.3,т.1 ГПК. Следователно на основание чл.274,ал.4 ГПК определението, касаещо разноските по делото не подлежи на касационно обжалване, тъй като решението по същото дело не подлежи на касационно обжалване. Като взема предвид изложеното съдът преценява, че подадената касационна частна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение