Определение № 50375 от 27.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3015/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Г. П., представляван от адв. В. К., срещу разпореждане № 2713/08.07.2022 г. по в. гр. д. № 20/2022 г. на Пловдивски окръжен съд, XIV състав, с което e върната като процесуално недопустима подадената от жалбоподателя касационна жалба вх. № 17180/27.06.2022 г. срещу въззивно решение № 727/30.05.2022 г., постановено по същото дело. Частната жалба е редовна и процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалвания съдебен акт Пловдивски окръжен съд е върнал подадената от П. касационна жалба, като е приел, че същата е процесуално недопустима с оглед на забраната, предвидена в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, ал. 1 ГПК. С решение № 727/30.05.2022 г. по в. гр. д. № 20/2022 г. на Пловдивски окръжен съд, XIV състав, срещу което е насочена върнатата касационна жалба, е отменено решение № 1093/05.07.2021 г. по гр. д. № 11334/2020 г. на Пловдивски районен съд, II граждански състав, и вместо това е отхвърлен предявеният от И. Г. П. против К. Б. П. иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5000 лв. по запис на заповед с падеж 11.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до пълното изплащане на задължението. Доколкото предмет на производството е бил иск с цена 5000 лв., приложение намира разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, съгласно която въззивните решения, постановени по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., не подлежат на касационен контрол. Съгласно чл. 286, ал. 2 ТЗ търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 ТЗ независимо от качеството на лицата, които ги извършват. В случая дължимостта на сумата, предмет на установителния иск, произтича от запис на заповед, който е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 8 ТЗ, поради което е законосъобразен изводът, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, предвид размера на иска. В този смисъл неоснователни са доводите на жалбоподателя, че делото следва да бъде определено като гражданско, тъй като страните са физически лица. Обективен критерий при дефиниране необжалваемостта на посочените в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивни решения е паричната оценка на предмета на съответното дело. В съответствие с този критерий въведеният имуществен праг за допустимост на касационното обжалване не е обусловен от изискване за търговско качество и на двете страни по сделката, от която произтича правният спор. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,