Решение № 9374 от 7.9.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10609/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на зам.-кмета по Строителство, инвестиции и регионално развитие на община Бургас срещу Решение 783/01.07.2020 г. на Административен съд Бургас по адм. дело 64/2020 г., с което е отменена негова Заповед 3658/28.11.2019 г., нареждаща на основание чл. 195, ал. 6 във връзка с чл. 196, ал. 3 ЗУТ премахването на сграда с идентификатор 07079.609.52.2 по КК на гр. Бургас. Ответниците Б. Стоянов и Р. Стоянова, чрез процесуалния им представител адв. П. Владикова, в писмен отговор намират жалбата на административния орган за неоснователна и претендират разноски за касационната инстанция. Останалите страни не изразяват становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Чл. 196, ал. 2 ЗУТ изрично урежда участието на заинтересованите страни и в частност изслушването им от комисията по установяване на състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности като съществено изискване за законосъобразното провеждане на производството. Нормата правно-логически съдържа в себе си и отговора относно правните последици от неизпълнението на задължението на администрацията. Жалбоподателите пред първоинстанционния съд Б. Стоянов и Р. Стоянова се легитимират като собственици на обект с идентификатор 07079.609.52.2.1 в сградата (правото им на собственост е удостоверено с представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на апартамента от 2011 г.). По силата на чл. 196, ал. 2 ЗУТ тяхното участие, респ. изслушване, е било дължимо за правомерното развитие на административното правоотношение. Доказателствата по преписката сочат, че съобщенията до Б. Стоянов и Р. Стоянова с уведомяване за започнало административно производство и извършване на оглед за установяване състоянието на сградата са върнати с отбелязване преместен за двамата оспорващи. След този единичен опит за отправяне на писмено съобщение органът не е положил дължимите усилия за повторно редовно съобщаване на поканата преди проверката на строежа, а Б. Стоянов е уведомен за нея два дни след осъществяването й. Съобщение относно възможността Р. Стоянова да участва в процедурата е публикувано на интернет страницата на общината на 21.08.2019 г., а огледът е проведен на 14.08.2019 г. Доводите на касатора, че правото на участие на Стоянова в производството не е нарушено, а упражнено от нейния съпруг, са неоснователни. От една страна, съпругът е известен за административното производство едва след огледа на сградата, а от друга оспорващата е титуляр на правото на собственост (макар и върху обект в съпружеска имуществена общност) и притежава самостоятелното качество на заинтересована страна в производството, припознато и от административния орган, който я е включил на собствено основание в кръга на задължените по заповедта лица като отделен адресат, съответно е субект и на правото на жалба против административния акт. Затова тя е следвало да бъде надлежно уведомена с оглед осигуряване на възможността за нейното участие (изслушване) при проверката на състоянието на сградата. Самият Констативен протокол П-204/04.09.2019 г. на комисията по чл. 196, ал. 1 ЗУТ, на който се позовава заповедта, удостоверява отсъствието на Стоянови при извършването на огледа. Нередовното уведомяване на заинтересованите страни относно огледа на обекта засяга изначално процедурата и не може да се санира с последващите действия по изразяване на несъгласие със становището на комисията, вкл. и с депозирането на възражения срещу съставения протокол. При съществения характер на нарушението на административнопроизводственото правило по чл. 196, ал. 2 вр. ал. 1 ЗУТ заповедта е подлежала на отмяна като процесуално незаконосъобразна само на това основание, както правилно е приел и съдът. Естеството на констатирания порок на заповедта изключва необходимостта от обсъждането на законосъобразността й от материалноправна страна. Евентуалната основателност на довода на касатора за допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила поради отхвърлянето на искането за назначаване на повторна експертиза за изследване на техническите възможности за поправяне или заздравяване на сградата не би се отразила на крайния правен резултат от спора. Основаните на приетата експертиза мотиви на съда, с които се отрича невъзможността сградата да се поправи или заздрави, аргументират наличието и на второ основание за отмяна на заповедта противоречие с материалния закон. Дори и те да са неправилни и формирани при допуснат порок в процесуалната дейност на съда, съответствието със закона на заключението за отменяемост на административния акт по чл. 146, т. 3 АПК обуславя оставянето в сила на съдебния акт. Касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК предполага връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция чл. 222, ал. 2 АПК, а то е несъвместимо с правилността на решаващия извод за отмяната на заповедта поради противоречие с процесуалния закон, предопределящ и съдбата на административния акт. По тази причина обсъждането на оплакването на касатора по съществото му е безпредметно. Изложеното мотивира оставянето в сила на атакуваното решение. Неоснователността на касационната жалба е предпоставка за присъждане в полза на ответниците по касация Б. Стоянов и Р. Стоянова на заявените в срок разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВАС. Доколкото обаче страна по представения договор за правна защита и съдействие е единствено Б. Стоянов, платените разноски следва да се присъдят само на него.