Определение № 310 от 14.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 1556/2017 г.

Производството е по реда на чл.83, ал. 2 ГПК, образувано пo молба с вх. № 12924/30.11.2017 г. на М. К. С., подадена чрез нейния процесуален представител – адв. К. Т., с която се иска освобождаване от заплащане на държавна такса, в размер на 2 448 лв. на основание чл.83, ал. 2 ГПК, за касационното обжалване, допуснато с определение № 553/ 09.11.2017 г. по настоящото дело. Молбата е основателна. С разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК законодателят е регламентирал възможността физическите лица да бъдат освободени от внасяне на такси и разноски, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да заплатят. По молбата за освобождаване съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други обстоятелства, касаещи липсата на достатъчно средства. Така посочената законова разпоредба е императивна и не подлежи на разширително тълкуване. При анализа й следва, че за да бъде освободено едно лице от такси и разноски в съдебното производство, същото следва по категоричен и несъмнен начин да установи наличието на гореизброените предпоставки.След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете и пълния размер на дължимата държавна такса и разноски и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати дължимата държавна такса или част от нея и разноските по делото. В конкретния случай, от представените от процесуални представител на молителката писмени доказателства - декларация за материално и гражданско състояние, относима към искането с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК и медицински епикризи, по безспорен начин се установява, че М. К. С. е на .. години, несемейна, в недобро здравословно състояние, което налага допълнителни периодични разходи в размер на 250 лв. месечно, като притежава възбранени и изнесени на публична продан недвижими имоти и няма други източници на доходи, освен помощи от близки и роднини, предимно в натура /храна, дрехи и стоки от първа необходимост/. При така изложените и установени фактически обстоятелства, предвид липсата на сигурен месечен доход на молителката ,при това в парична стойност, а от друга страна - съществения размер на дължимата държавна такса, поемането на която не би могло да се очаква от инцидентното парично подпомагане на страната от близки и роднини,на доброволни начала, съдът приема, че М. С. ще бъде материално затруднена по начин, че няма да може да упражни предоставените й процесуални права по делото. При това положение и след като изискванията на закона са налице, искането на касаторката по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне на на държавна такса, е основателно и като такова следва да бъде уважено. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо търговско отделение