Решение № 32 от 11.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 852/2009 г.

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба на Д. А. П. от гр. А. против определение № 2* от 02.11.2009 год. по ч.гр.д. №2769/2009 год. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане 07.08.2009г. по ч. гр.д. №4805/09г. на Пловдивски районен съд. Частната касационната жалба независимо, че е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, е процесуално недопустима. С определението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски окръжен съд е потвърдил постановеното от първостепенния съд разпореждане за спиране на основание чл.420, ал.1 ГПК на изпълнението по изп.д. №20098220400166 по описа на ЧСИ М. С. – Ц., рег. №822 с район на действие – Пловдивски окръжен съд. Определенията на въззивния съд, постановени по реда на чл.420, ал.1 ГПК, не подлежат на касационен контрол. С тях нито се прегражда по нататъшното развитие на делото, нито се разрешават по същество други производства, с оглед изискванията на чл.274, ал.3, т.1 и 2 ГПК. Те нямат самостоятелно значение, а имат привременен характер, като свързани със защитата на длъжника до предявяване на иск за установяване съществуването на вземането.редбата е аналогична с тази по чл.250 ГПК/отм./, поради което даденото разрешение с т.6 на ТР №1/2001 на ОСГК на ВКС, на РБ год. не е загубило сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение