Определение № 289 от 25.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 518/2011 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ф. И. Ф. и Е. А. Ф., и двамата от [населено място], чрез пълномощника им адв. Е. С. от АК-Р. срещу въззивно решение № 127 от 17.12.2010 г., постановено по в.гр.д. № 303/2010 г. на Разградския окръжен съд, с което е отменено решение № 199 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 514/2009 г. на Разградския районен съд, в частта му, с която [фирма] [населено място] е осъдена да заплати на касаторите при условията на солидарна отговорност с М. Р., сумата от по 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта, на основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД и тези искове са отхвърлени като неоснователни. Ответникът по жалбата [фирма] [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, но е процесуално недопустима. Касационното обжалване е ограничено само от един установен от законодателя формален критерий – цената на иска/чл. 280, ал. 2 ГПК/, и от реалните критерии за допускане на касационното обжалване, които се проверяват от ВКС – чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й, обнародвана в Д.В., бр. 100/21.12.2010 г., в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. са изключени от обхвата на факултативния касационен контрол. В случая цената на всеки един от предявените в обективно и субективно съединение искове, с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, с оглед разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, възлиза на сумата от 5 000 лв. за всеки един от ищците. Касационната жалба срещу въззивното решение е подадена на 04.02.2011 г., с вх. № 449 и с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК се явява процесуално недопустима. Съгласно § 25 от ПЗР на З./ДВ, бр. 100/2010 г./ висящите производства се довършват по досегашния ред. Висящо пред съответната инстанция обаче е онова производство, което е инициирано от правоимащия преди датата на влизане в сила на З.. В случая преди да бъде подадена касационна жалба висящо касационно производство не съществува, съответно няма как за него да се приложи стария ред. В случая касационната жалба е подадена на 04.02.2011 г. и към тази дата не е допустима на основание редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК, след измененията, направени със З./ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./, тъй като цената на всеки един от двата обективно субективно съединени иска за обезвреда от непозволено увреждане, с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, възлиза на сумата от 5 000 лв., поради което те са изключени от касационния контрол. По изложените съображения, касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството пред Върховния касационен съд бъде прекратено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,