Определение № 881 от 06.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 164/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Р. М. в качеството му на пълномощник на П. Г. П., Д. Г. П. и К. Д. П. против решение № 410 от 07.12.2009 г. по гр.д. № 443/2009 г. на Старозагорския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че след като в договора за продажба на недвижимия имот, от който черпят права, не е посочено каква идеална част придобива всеки от купувачите, то по аргумент от чл. 30, ал.2 ЗС следва, че частите им са равни до доказване на противното и тъй като ищците не са провели насрещно доказване, съдът е следвало да приложи презумпцията за равенство на дяловете. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като с него въззивния съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за приложението на чл. 30, ал.2 ЗС по отношение на договори за продажба на земеделска земя, сключени по реда на Наредба № 16 от 19.07.2000 г. за организиране и провеждане на търгове за продажба на земеделски земи от държавния поземлен фонд на притежателите на компенсационни бонове, когато в договора не е посочен размерът на частите на съсобствениците- купувачи. Твърдението е, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона. Позовават се на решение № 636 от 29.11.2005 г. по гр.д. № 269/05 г. на ВКС, І г.о. и решение № 2695/1983 г. на ВС, І г.о. Ответниците по касация Ж. К. Т., К. К. Н. и К. К. К. чрез своя пълномощник адв. Сн. Д. в писмен отговор на касационната жалба изразяват становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на касационно обжалване, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 51 от 24.06.2009 г. по гр.д. № 230/08 г. на Гълъбовския районен съд в обжалваната му част, с която е допусната съдебна делба на недвижим имот - нива с площ 19.975 дка, находяща се в землището на с. Обручище, общ. Г., м. ”Рекултивации”, представляваща имот № 175015 по плана за земеразделяне на селото, при квоти по 1/6 ид. част за всеки от съделителите Ж. К. Т., К. К. Н., К. К. К., П. Г. П., Д. Г. П. и К. Д. П.. Прието е, че страните по делото са наследници на П. Г. П. / Марчев/, поч. през 1963 г. и в това си качество са били обезщетени чрез поименни компенсационни бонове за притежавана от наследодателя преди образуване на ТКЗС земеделска земя, правото на собственост върху която не е могло да бъде възстановено по реда на ЗСПЗЗ. С договор от 23.06.2005 г., сключен с министъра на земеделието, наследникът П. Г. П., действуващ лично за себе си и като пълномощник на Н. П. К., Д. Г. П. и К. Д. П., закупил от държавния поземлен фонд земя с площ 19. 975 дка, съставляваща имот № 175015 в землището на с. Обручище, общ. Г., м. ”Рекултивации”, за сумата 9 588 лв., заплатена от купувача с поименни компенсационни бонове. Тъй като в договора не са посочени идеалните части на всеки от приобретателите, въззивния съд е приел, че те съответствуват на правата им, определени съобразно Закона за наследството, тъй като се касае за трансформация на наследствено имущество. Приел е, че споразумителния протокол от 24.10.1994 г., с който Н. П. К., П. Г. П. и Д. Г. П. се споразумели да разделят оставената в наследство от П. Г. П. земеделска земя в размер на 52.300 дка при равни права, не може да обоснове извод за определяне на квоти, различни от действителните права на съсобствениците, поради това, че протоколът е съставен преди възстановяване собствеността върху земеделската земя и една от наследниците на П. П. не е участвувала в споразумението. Поставеният в касационната жалба правен въпрос приложима ли е презумпцията на чл. 30, ал.2 ЗС за равни дялове на съсобствениците, придобили земя реда на Наредба № 16 от 19.07.2000 г. за организиране и провеждане на търгове за продажба на земеделски земи от държавния поземлен фонд на притежателите на компенсационни бонове, когато в договора не е посочен размерът на частите на съсобствениците- купувачи, е от значение за изхода на делото, доколкото от отговора зависи при какви права съделителите следва да участвуват в делбата. Жалбоподателите не се позовават на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и/или търговската колегия на ВКС, приети при действието на З. или решения по чл. 290 ГПК), поради което основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото се сочат решения на ВКС по конкретни дела (незадължителна практика) следва допускането на касационно обжалване да се преценява с оглед предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В случая тези предпоставки не са налице. В посочените от жалбоподателите решения на ВКС е прието, а такава е и константната съдебна практика, че чл. 30, ал.2 ЗС установява една оборима презумпция за равенство на дяловете на съсобствениците, която влиза в действие доколкото не е установено друго. В същия смисъл е и произнасянето на въззивния съд, който е приел, че това “друго”, което в случая изключва презумпцията на чл. 30, ал.2 ЗС, са разпоредбите на чл. 5 - 9 от Закона за наследството, които определят правата на наследниците по закон. Съгласно чл. 19а ЗСПЗЗ относно решението на общинската служба по земеделие по ал.4 /това е решението за обезщетяване на собствениците/ са приложими съответно разпоредбите на чл. 17, ал.1, изр. четвърто- осмо. Съгласно изречения седмо и осмо от 17, ал.1 от ЗСПЗЗ, когато собственикът на земеделската земя е починал, решението се издава общо за неговите наследници, а дяловете им се определят съгласно Закона за наследството, без да се посочват в решението. Не е налице и основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество.В чл. 11, ал.2 от Наредба № 16/2000 г. изрично е посочено, че при съвместно участие в търговете по реда на чл. 3, ал. 2 /какъвто е настоящият случай/ кандидатите придобиват имота в съсобственост, като частите на съсобствениците са съразмерни на стойността на поименните компенсационни бонове, с които всеки от тях е участвал в търга. Нормата е ясна и не се нуждае от тълкуване с оглед поставения от жалбоподателите правен въпрос. Предвид изложеното, не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът