Определение № 11686 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10850/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. В. Ш. срещу Определение № 1162/29.09.2025 г. на Административен съд София-област (АССО), постановено по адм. дело № 1008/2025 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Д. В. Ш. срещу мълчалив отказ на председателя на Комисия за противодействие на корупцията (КПК) за произнасяне по заявление вх. № КПК-9962/18.07.2025 г. и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател обжалва определението като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва изводите на съда, че срокът за отговор по подаденото заявление е два месеца, съгласно чл. 53, ал. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Моли обжалваното определение да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Председателят на Комисията за противодействие на корупцията оспорва частната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Ответникът по частната жалба се представлява от юрк. Алипиева и юрк. Цачева. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Първоинстанционният съд от фактическа страна е установил следното: Д. В. Ш. е подала в КПК заявление вх. № КПК-9962/18.07.2025 г. за предоставяне на информация, свързана с обработване на личните й данни, целите и правното основание на обработването им. На 15.09.2025 г. Д. Ш., чрез ССЕВ, е депозирала в АССО жалба вх. № 5572 против мълчалив отказ на председателя на КПК по подаденото от нея заявление вх. № КПК-9962/18.07.2025 г. При така установеното от фактическа страна съдът от правна страна е приел, че не е налице оспореният мълчалив отказ. В тази връзка и след анализ на разпоредбите на чл. 58, ал. 1 АПК и чл. 53, ал. 3 ЗЗЛД, е изложил съображения, че определеният срок от два месеца за произнасяне по заявлението изтича на 18.09.2025 г., без да се отчете възможността за неговото удължаване с още един месец. Извел е извод, че към датата на подаване на жалбата – 15.09.2025 г., този срок за произнасяне на органа не е изтекъл и не е бил формиран мълчалив отказ, поради което жалбата е без предмет. Определението е неправилно. Първоинстанционният съд неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 53, ал. 3 ЗЗЛД и не е съобразил, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 12, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“. Това е разпоредбата, която определя срока за произнасяне по подадено заявление по чл. 15 Регламент (ЕС) 2016/679, каквото представлява заявлението на г-жа Ш.. Член 53, ал. 3 ЗЗЛД се намира в глава Осма на ЗЗЛД „Правила за защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване“ и с оглед систематичното ѝ място се прилага за информацията по чл. 54 ЗЗЛД. Съгласно чл. 12, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15-22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. При необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията. Администраторът информира субекта на данните за всяко такова удължаване в срок от един месец от получаване на искането, като посочва и причините за забавянето. Когато субектът на данни подава искане с електронни средства, по възможност информацията се предоставя с електронни средства, освен ако субектът на данни не е поискал друго. В случая заявлението на Д. Ш. е получено от администратора на 18.07.2025 г. Неоснователно в частната жалба се сочи, че то е от 07.07.2025 г., тъй като това твърдение не се подкрепя от доказателствата по делото. Видно от приложеното към административната преписка заявление, а и от това приложено към жалбата до съда, то е изготвено от Д. Ш. на 17.07.2025 г. и е подадено чрез Системата за сигурно електронно връчване (ССЕВ) на същата дата – 17.07.2025 г. Получено е от администратора на 18.07.2025 г. По делото липсват данни, че срокът за произнасяне по искането е удължен – липсва уведомяване от страна на администратора на заявителя за удължаване на срока, поради което срокът за произнасяне по подаденото заявление е изтекъл на 18.08.2025 г. Жалбата, подадена срещу мълчалив отказ е в срока по чл. 149, ал. 2 АПК и не е без предмет, както е приел съдът. Налице е формиран мълчалив отказ, жалбата срещу който е подадена в срок и следва да се разгледа. Предвид изложеното оспорваното определение, като неправилно ще следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение