Определение № 390 от 26.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1810/2022 г.

Производството е по чл.282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на "Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве" АД за спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК на изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение № 198 от 28.07.2022 г. по в.гр.д. № 186/2022 г. на Окръжен съд – Сливен, в частта, с която е потвърдено решение № 785 от 21.12.2021 г. по гр. д. № 1398/2021 г. на Районен съд – Сливен в частта за осъждането на застрахователното дружество да заплати на М. А. Ш. по иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 7 690 лв., представляваща причинени имуществени вреди - неполучена издръжка за периода 12.12.2016 г. до 14.08.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху издръжката, дължима до месец февруари 2019 г., за периода от 19.02.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, а за издръжката, дължима след месец 02.2019 г., ведно със законната лихва от датата на дължимостта ѝ до окончателното ѝ плащане. Върховният касационен съд, състав на Второ отделение, Търговска колегия, като обсъди молбата и доказателствата към нея, приема следното: Молбата за спиране е основателна. Видно от данните по настоящото дело, срещу въззивното решение е подадена в срок редовна касационна жалба. Съгласно чл.282, ал.1, т.1 ГПК размерът на обезпечението при поискано спиране на изпълнението на съдебен акт по решения за парични вземания се равнява на присъдената сума. Дружеството е внесло сумата от 10 432,99 лв., като постъплението ѝ по особената сметка за обезпечения на ВКС на 25.08.2022 г. е потвърдено от специалист-счетоводител на ВКС на 26.08.2022 г. Изложеното налага извода, че са налице предпоставките на чл.282, ал.1, т.1 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение, поради което молбата следва да бъде уважена. Водим от горното, Върховният касационен съд