Определение № 395 от 27.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1372/2017 г.

Производството е по чл.274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 1304 от 18.04.2017г. по гр.д. № 1765 по описа за 2017г. на Апелативен съд - С., с което е обезсилено определение № 30445 от 22.12.2016г., постановено по гр.д. № 1136 / 2011г. от Софийски градски съд, с което на основание чл.398 ГПК е допусната замяна на обезпечение на бъдещ иск на [фирма] срещу дружеството. Жалбоподателят счита, че определението е неправилно и моли да бъде отменено. Твърди, че е постановено в противоречие с практиката на съдилищата. Ответната страна в производството, [фирма], в писмен отговор излага становище за недопустимост на жалбата, съответно за неоснователност на същата. Върховния касационен съд, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Определението на съда по обезпечение на иска /чл. 390 и чл. 396, ал. 1 ГПК/, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки /чл. 402, ал. 2 ГПК/ подлежат на двуинстанционно разглеждане, с изключение на хипотезата по чл. 396, ал. 2 ГПК, при която подлежат на касационно обжалване определенията на въззивния съд, с които е допуснато обезпечение на иска, когато първоначалният съд е отказал исканото обезпечение, ако са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая апелативният съд е действал като втора инстанция, като е обезсилил определение на първоинстанционния съд, с което на основание чл. 398, ал. 1 ГПК е заменено допуснатото обезпечение на бъдещ иск на [фирма] срещу [фирма]. Обжалваното въззивно определение не подлежи на касационен контрол по реда на чл.274, ал.3 ГПК, защото не е преграждащо и с него съдът не се произнася по същество на други производства, а има привременен съпътстващ характер. Обезпечението на иска е средство за защита срещу евентуално осуетяване на съдебната защита на съдебно потвърдително или срещу съдебно отречено право. С ТР № 1 от 21.07.2010 г. на ОСГТК на ВКС производството по допускане обезпечение на иска е обявено за двуинстанционно, което тълкувателно решение на основание чл.130, ал.2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт. То е запазило своята актуалност с изключение на хипотезата на чл.396, ал.2 ГПК, сред която не попада настоящият казус. Водим от горното състав на търговска колегия на Върховния касационен съд