Определение № 307 от 24.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5110/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от С. П. К. против определение № 731 от 21.09.2023 г. по ч. гр.д.№ 399/2023 г. на Окръжен съд-Ловеч, с което е потвърдено определение № 232/15.05.2023 г., по гр.д. № 666/2022 г. на РС Троян, в частта, с която РС е върнал исковата молба, подадена от частната жалбоподателка и е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения положителен установителен иск за собственост поради формирана сила на пресъдено нещо по иск по чл. 440 ГПК за същия имот между същите страни. В частната касационната жалба жалбоподателката прави оплакване за необоснованост на определението, тъй като по настоящото дело е предявила иск за новообразуван имот с идентификатор ***, който е владяла от сключване на предварителен договор за него през 1999 г. В последствие имота бил придобит на основание сделка, към момента на сключването на която нямало наложена възбрана в полза на ОББ АД, която не била присъединен, а главен взискател по изп. дело № 247/2000 г., и не е представила доказателства за конституирането й по изпълнителни дела № 191/2004 г. и № 192/2004 г. на СИС при РС Троян. Затова ОББ не може да се ползва от обезпеченията на основания кредитор по същите дела. Направено е оплакване за необоснованост, защото не е съобразено, че производството по гр.д. № 75/2018 г. на РС Троян не е приключило, защото жалбоподателката е подала молба по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на постановеното по него влязло в сила съдебно решение, по която е образувано гр.д. № 1361/2023 на ВКС, но няма произнасяне по нея. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК, след изрични указания за представяне на такова, е представена част /извлечение/ от частната касационна жалба. В него е направено бланкетно позоваване на основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, но не е формулиран правен въпрос и не е представена съдебна практика, на която частната жалбоподателка счита, че обжалваното определение противоречи. Ответникът по частната жалба ОББ АД, на която е връчен препис от нея оспорва частната жалба и допускането до касация. Счита определението за правилно, тъй като жалбоподателката няма конкурентни и противопоставили на нея, като взискател права. Позовава се на съдебна практика. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, доколкото има общо позоваване на основания да допускане до касация, поради което я преценява като допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил следното: Прекратеното гр.д. № 666/2022 г. на РС Троян, е образувано по предявен от С. П. К. срещу С. М. С., А. К. А., Р. С. Ш. и „Обединена българска банка“ АД – гр. София положителен установителен иск за установяване правото на собственост върху недвижим имот: апартамент с идентификатор ***, който твърди, че е придобила на основание сделка покупко-продажба от С. Р. Г., извършена с нотариален акт, вписан под № 162, т. IV, дело № 696/2011 г. на Служба по вписванията гр. Троян. Праводателката придобила имота от Р. С. Ш.. Твърди и че е владяла имота още от 1999 г. и го придобила и по давност. РС е прекратил производството поради липса на правен интерес, защото с влязло в сила решение № 147 от 02.05.2019 г. по гр.д. № 75/2018 г. на Районен съд-Троян, потвърдено с въззивно решение от 05.11.2019 г. по в.гр.д. № 494/2019 г. на Ловешкия окръжен съд, оставено в сила с решение № 143/2020 г. от 15.07.2021 г. по гр.д.№ 823/2020 г. на І гр.о. на ВКС е отхвърлен предявеният от С. П. К. против „ОББ” АД-гр. София, С. М. С. и Р. С. Ш. иск с правно основание чл. 440, ал.1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че длъжникът по изп.д. № 247/2000 г. по описа на СИС при Районен съд Троян Р. Ш. не е собственик на първия етаж от сградата с идентификатор ***по КККР, с адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.1, с площ 62 кв.м. Това решение е формирало сила на пресъдено нещо относно това, че длъжникът по изпълнителното дело е собственик на посочения апартамент, което изключва правата на ищцата и тя няма правен интерес да води предявения от нея по-късно положителен установителен иск за собственост на същия апартамент. Въззивната инстанция е възприела този извод, като е приела за неоснователни доводите в частната жалба против определението за прекратяване. Позовавайки се на т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК и правилото на чл. 130 ГПК е посочила, че когато третото лице за изпълнителното производство, каквато е С. П. К. упражнило правото си на иск по чл. 440 ГПК, то не може впоследствие да предяви положителен установителен иск против същите лица за принадлежността на спорното право. Като ирелевантно за спора относно допустимостта на предявения иск е прието твърдението, че освен на основание сделка, ищцата е и владяла апартамента от 1999 г. След като ищцата е твърдяла, че е придобила правото на собственост на основание сделка, не може да придобие същото право и на основание придобивна давност, защото никой не може да владее срещу себе си – Решение № 80 от 25.VI.1965 г. по гр. д. № 58/65 г., ОСГК, Решение № 1220 от 2.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4730/2007 г., I г.о. Р № 159 от 1.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2014 г., I г. о.о. Р № 172/12.10.2016 г. по гр.д.№ 1424/16 І гр.о., Р № 161 от 14.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 475/2017 г., I г. о., ГК. Въззивният съд е посочил, че въпросът дали към момента, когато ищцата е купила имота, върху него е имало тежести – ипотека и възбрана в полза на ОББ АД, е обсъден в приключилото гр.д.№ 75/2018 г. на РС-Троян. По този въпрос е било допуснато касационно обжалване и с решение № 143/2020 г. от 15.07.2021 г. по гр.д.№ 823/2020 г. на І гр.о. на ВКС е даден мотивиран отговор на този въпрос в смисъл, че възбраната, вписана от присъединен кредитор, има действие и по отношение на първоначалния взискател и другите присъединени кредитори, и прави непротивопоставими по отношение на тях действията на разпореждане на длъжника, извършени след вписването й. В случая разпоредителните сделки, извършени след вписване на възбрана върху имота на 12.11.2004 г., са непротивопоставими на първоначалния взискател и на присъединените кредитори, какъвто е и ОББ АД.. Това решение е постановено между същите страни и има обвързваща ги сила на пресъдено нещо, от което следва и непререшаемост на този спор. Относно доводът, че гр.д.№ 75/2018 г. на РС-Троян не било приключило поради подадена молба по чл. 303, ал.1 т.5 ГПК, въззивната инстанция е посочила, че решението е влязло в сила, а дори да бъде отменено решението то производството би било висящо и това отново би представлявало пречка за предявяване на нов иск между същите страни и за същото спорно право – чл. 126 ГПК. Като ирелевантно е преценено оплакването, че вече е било отменено определение за прекратяване на производството по иска по чл. 440 ГПК, тъй като това определение се отнася за производството по чл. 440 ГПК, което вече е приключило с влязло в сила решение, а след това съдът е сезиран с положителен установителен иск, по отношение на който съдът е приел, че липсва правен интерес за ищцата и формиране сила на пресъдено нещо относно правото на собственост върху апартамента, предмет и на двете дела. Обжалваното определение е постановено от надлежен състав, в рамките на правораздавателната му власт в изискуемата форма и е подписано от членовете на състава, поради което е валидно и не е налице основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр.1 ГПК. Не е налице и вероятна недопустимост на обжалваното определение, защото е постановено от компетентен състав по подадена в срок частна въззивна жалба, която е против подлежащо на въззивно обжалване прекратително определение. Затова не е налице и основанието по чл. 280, ал.2 пр.2 ГПК. Обжалваното определение не е очевидно неправилно. Това основание е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба за правилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения или несъответствие на фактическите изводи от събраните доказателства. Очевидно неправилен е съдебен акт, когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, когато не са спазени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор или когато грубо са нарушени основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. Съдът не констатира подобни пороци - не е налице нито прилагане на императивна правна норма в обратен смисъл нито неприлагане на такава норма. Спазени са и съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на спор. Не е налице и нарушение на основни логически, опитни и общоприложими правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. Следователно не е налице и основанието по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Определението не е постановено в противоречие със съдебната практика. В доктрината и съдебната практика е безспорно, че искът по чл. 440 ГПК е отрицателен установителен иск за собственост, предявен от трето лице, претендиращо самостоятелни права върху имот, върху който е насочено изпълнението. Искът се предявява против страните в изпълнителното производство и цели установяване, че имота, върху който е насочено изпълнението не принадлежи на длъжника. Последицата от уважаването на този иск е отричане правото на собственост на всички възможни основания за ответника, като силата на пресъдено нещо преклудира и незаявените от ответника придобивни основания, а отхвърлянето на отрицателен установителен иск означава не само неоснователност на твърденията на ищеца, но и признание, че ответникът е собственик на отричаното от ищеца право на собственост, респ., че ищецът не притежава такова право. При този резултат формираната сила на присъдено нещо по иск по чл. 440 ГПК преклудира възможността ищецът да предяви след това положителен установителен иск за собственост, основан на придобивни основания, настъпили до датата на приключване на съдебното дирене в последната инстанция по същество. Формираната силата на пресъдено нещо с решението по иска по чл. 440 ГПК е отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на положителен установителен иск от същия ищец, против същите ответници за същото спорно право. В този смисъл изрично са мотивите към т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, където изрично е разяснено, че „ако третото лице вече е упражнило правото си на иск по чл. 440 ГПК, то не може впоследствие да предяви положителен установителен иск за принадлежността на спорното право“. Пречка за предявяване на положителен установителен иск е и висящото производство по отрицателен установителен иск, с който е предпочетена по-ограничена форма на защита, съгласно чл. 126 ГПК. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване на обжалваното определение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение