Определение № 126 от 01.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 920/2010 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба Г. Б. Л., гр.Пловдив за отмяна на решение № 139/24.06.2008г. по гр.д.№ 408/08г. на Пловдивския районен съд, потвърдено с решение № 1817/10.11.2009г. по гр.д.№ 3106/2008г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен искът на молителя против Д. И. С. за установяване по реда на чл.254 ГПК /отм./, че ищецът не дължи сумата от 5200 лв. по запис на заповед. Молителят поддържа основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК – открито ново писмено доказателство от съществено значение за делото, а именно: влязлото в сила решение № 280/02.07.2009г. по т.д.№ 1008/08г. на Пловдивския окръжен съд. Ответникът Д. И. С., гр.Пловдив не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. намира, че молбата за отмяна е недопустима. Съгласно чл.305, т.1 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателства по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. В случая, новото писмено доказателство, представено от молителя, е влязлото в сила решение по т.д.№ 1008/2008г. на ПОС. Копие от това решение е приложено от молителя в производството по т.д.№ 233/10г. на ВКС, образувано по касационна жалба срещу решението по гр.д.№ 3106/08г. на ПОС на 26.02.2010г. Тази дата следва да се приеме като най - късният момент, в който молителят евентуално се е снабдил с писменото доказателство. Молбата за отмяна е депозирана на 31.08.2010г. По тези съображения съдът намира, че срокът по чл.305, т.1 ГПК не е спазен и молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, ВКС, ТК, І отд.