Определение № 874 от 27.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 762/2012 г.

Производството е по реда на чл. 286, ал. 2 – във вр. чл. 279 и чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.

Образувано е по съвместната частна жалба с вх. № 26552 от 16.Х.2012 г. на: 1/ С. А. А., ЕГН [ЕГН] от [населено място], 2/ [фирма]–гр. П. и 3/ пловдивското [фирма], подадена против разпореждане № 8373 на Пловдивския ОС, ГК, VІІІ-и с-в, от 1.Х.2012 г., постановено по ч. гр. дело № 2527/2012 г., с което – на основание чл. 266, ал. 1, т. 2 ГПК - е била върната частната касационна жалба на С. Ат. А. „в качеството му на [фирма]. С последната това физическо лице е атакувало въззивното определение № 2523 от 17.VІІІ.2012 г. на същия съд по същото дело: досежно потвърждаване прекратяването – на основание чл. 233 ГПК - на първоинстанционното пр-во по гр. д. № /2011 г. по описа на РС-Пловдив, заведено по отрицателния му установителен иск за недължимост на сума в размер на 20 000 лв. срещу Д. И. С. от [населено място].

Поддържаните в тази частна жалба оплаквания са за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане за връщане на частната касационна жалба на А., тъй като той в срок бил отстранил всички констатирани от въззивната инстанция нейни недостатъци: липса на приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1, ГПК, неприподписване на същата от адвокат, липса на пълномощно, невнесена държавна такса в размер на 15 лв., дължима по с/ка на ВКС. Поради това се претендира отменяването му и: „връщане на делото на първоинстанционния съд със задължителни указания за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по съществото на И сковата ми молба”.

Ответникът по частната жалба Д. И. С. от [населено място] не е ангажирал свое становище по основателността на оплакването за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното разпореждане по чл. 266, ал. 1, т. 2 ГПК.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Пловдивския ОС, настоящата частна жалба ще следва да се преценява като процесуално допустима, но само в частта й досежно подателя С. А. А. – не и за пловдивското [фирма].

Разгледана по същество частната жалба на С. А. А. е неоснователна.

1. В прекратеното – на основанието по чл. 233 ГПК - първоинстанционно пр-во по гр. дело № 14156/2011 г. по описа на РС-Пловдив юридическо лице /по смисъла на чл. 63, ал. 3 ТЗ/ не е участвало - спорът е бил между физическите лица С. А. А. и Д. И. С., двамата от [населено място]. Ирелевантно за тази констатация е обстоятелството, че първият от тях е бил по това време едноличен търговец, осъществяващ стопанска дейност с фирмата „И.-С – С. А.”, щом е ноторно, че търговското му качеството обективно не се отразява върху неговия персоналитет /арг. чл. 56 ТЗ/;

2. Предмет на настоящата частна жалба е само проверка за законосъобразност на постановеното от въззивната инстанция разпореждане за връщане на частната касационна жалба на А. с вх. № 22377/27.08.12 г., поради което единствена последица от евентуалното й уважаване би било връщане на делото, но не в първостепенния съд, а в ОС-Пловдив: за нейното по-нататъшно надлежно администриране по реда на чл. 287 ГПК;

3. По същество: указанията на въззивния съд (Разп. № 7536 от 28.08.2012 г.) за констатираните от него недостатъци в горепосочената частна касационна жалба на А. са били надлежно съобщени на последния на датата 17 септември 2012 г. Следователно всички нередовности е следвало да бъдат отстранени не по-късно от 24.ІХ.2012 г. (присъствен ден, понеделник), когато е изтичал даденият му едноседмичен срок. Вместо това А. е депозирал молба с вх. № 25091 едва от 1 октомври 2012 г., придружена от платежно нареждане от същата дата за внасяне на сума в размер на 15 лв. като д.т. по с/ка на ВКС.

4. Съгласно чл. 64, ал. 1 ГПК процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение