Определение № 871 от 25.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5103/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба подадена от Л. Петрова следовател във Военно-окръжна прокуратура гр.София против решение по т. 2 от протокол № 9 от заседанието на Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) проведено на 06.04.2023 год. и против решение по т.8 от протокол № 13 от заседанието на Прокурорската колегия на ВСС проведено на 19.04.2023 год. С определение от 21.06.2023 год. постановено по адм.д. № 5103/2023 год. производството по делото е разделено. Предмет на разглеждане в настоящото дело е жалбата на Л. Петрова подадена срещу решение по т. 2 от протокол № 9 от заседанието на Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) проведено на 06.04.2023 год. Жалбата на Петрова срещу решение по т.8 от протокол № 13 от заседанието на Прокурорската колегия на ВСС проведено на 19.04.2023 год. е предмет на разглеждане в адм.д. № 6337/2023 год. по описа на ВАС, VI отделение. В жалбата срещу процесното решение се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди, че основната и месечна заплата е намалена, което в случая се явявало дисциплинарно наказание, без да е извършила дисциплинарно нарушение. Оспорващата счета, че е единственият магистрат от закритата Специализирана прокуратура, чиято основан месечна заплата за длъжност е намалена без да е променяна Таблица № 1 на ВСС, което представлявало дискриминация, поставяне в по-неблагоприятно положение и грубо нарушаване на трудовите и права. Формулирано е искане обжалваното решение на Пленума на Висшия съдебен съвет да бъде отменено. Ответникът Пленумът на Висшия съдебен съвет чрез процесуален представител юрисконсулт Й. Антова в писмено становище аргументира теза за недопустимост на подадената жалба, поради което моли същата да бъде оставена без разглеждане и производството по делото да се прекрати. В условията на евентуалност моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. От фактическа страна съдът намира за установено следното: Съгласно решение по т.4.89.1 на ПК на ВСС по протокол № 29/27.07.2022 год. Л. Петрова-следовател в Следствения отдел в Специализираната прокуратура на основание чл.194, ал.1 от ЗСВ във връзка с § 45, ал.4 и ал.7 и § 46 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ е преназначена на длъжност „следовател“ във Военно-окръжна прокуратура гр.София със запазване на размера на възнаграждението считано то 28.07.2022 год. С решение по т.9 на ПК на ВСС по протокол № 5/15.02.2023 год. Л. Петрова-следовател във Военно-окръжна прокуратура гр.София е повишена на място в по-горен ранг „следовател в НСлС“ с месечно трудово възнаграждение съгласно Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни заплати на съдии, прокурори и следователи, считано от датата на вземане решението. С молба от 07.03.2023 год. подадена от следовател Л. Петрова до ПК на ВСС оспорващата е поискала ПК на ВСС да допълни диспозитива на решение по т.9 от протокол № 5/15.02.2023 год. със следния текст „при спазване на разпоредбата на § 46 от ПЗР на ЗИД на ЗВС обн. в ДВ бр.32 от 2022 год. в сила от 27.07.2022 год. по отношение на основното месечно трудово възнаграждение“. Със заповед на административния ръководител Военно-окръжен прокурор на Военно-окръжна прокуратура София № РД-08-213/09.03.2023 год. издадена в следствие на решение по т.9 от протокол № 5/15.02.2023 год. на ПК на ВСС на Л. Петрова-следовател в Военно-окръжна прокуратура гр.София с ранг „следовател в НСлС“ е определено основно месечно трудово възнаграждение съгласно Таблица № 1 на ВСС в размер на 4 542 лева, в т.ч. основна месечна заплата 4 112 лева и възнаграждение за ранг в размер на 430 лева. С акт за изменение № 2/09.03.2023 год. на Акт за заемане на длъжност № РД-08-398/21.10.2019 год. издадена от административния ръководител Военно-окръжен прокурор на Военно-окръжна прокуратура София считано от 15.02.2023 год. основното месечно възнаграждение се променя от 4 448 лева на 4 112 лева като се добавя възнаграждение за ранг „следовател в НСлС“ в размер на 430 лева. Молбата на следовател Л. Петрова за допълване на решение по т.9 от протокол № 5/15.02.2023 год. на ПК на ВСС е разгледана на заседание на Комисия по атестирането и конкурсите към ПК на ВСС проведено на 14.03.2023 год. като е взето решение да се изпрати запитване до Комисия „Бюджет и финанси“ с въпрос - при повишаване в ранг на следовател преназначен от Специализираната прокуратура на длъжност в Окръжна прокуратура (без СГП) каква основна месечна заплата следва да се определи. Комисия „Бюджет и финанси“ с решение от 21.03.2023 год. приема, че „При повишаване в ранг на място на следовател, преназначен от Специализираната прокуратура на длъжност в Окръжна прокуратура основната месечна заплата се определя съгласно ред 4 от Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни заплати на съдии, прокурори и следователи. Със същото решение се предлага на Пленума на ВСС да приеме следното решение „Преназначените магистрати по § 44, ал.1 и § 45, ал.1 и ал.4 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ запазват размера на придобит ранг и размера на възнаграждение съгласно § 46 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ до следващи изменения на възнаграждението за длъжност и/или ранг, което следва да отговаря на заеманата от тях длъжност и е определено в Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни заплати на съдии, прокурори и следователи“. С процесното решение по т. 2 от протокол № 9/06.04.2023 год. Пленумът на ВСС постановява, че преназначените магистрати по § 44, ал.1 и § 45, ал.1 и ал.4 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ запазват размера на придобит ранг и размера на възнаграждение съгласно § 46 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ до следващи изменения на възнаграждението за длъжност и/или ранг, което следва да отговаря на заеманата от тях длъжност и е определено с Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи. На 19.04.2023 год. е прието решение по т.8 от протокол № 13/19.04.2023 год. от заседанието на ПК на ВСС, с което е оставена без уважение молбата на Л. Петрова-следовател в Военно-окръжна прокуратура гр.София за допълване на решение на ПК на ВСС по протокол № 5/15.02.2023 год., т.9 (предмет на разглеждане по адм.д. № 6337/2023 год. по описа на ВАС). Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение намира, че жалбата е недопустима на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Тя е подадена срещу волеизявление, което не притежава белезите на годен за обжалване административен акт и съответно не подлежи на самостоятелен съдебен контрол по реда на АПК. Видно от съдържанието на обжалваното решение по т. 2 от протокол № 9 от заседанието на ПК на Висшия съдебен съвет проведено на 06.04.2023 год. същото има уведомителен характер, не поражда права и задължения, както и не засяга права и законни интереси на жалбоподателката и не представлява индивидуален административен акт подлежащ на съдебен контрол. С атакуваното решение Пленумът на ВСС е приел принципно решение съгласно разписаното в § 46 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ относно запазването на възнагражденията за длъжност и ранг на преназначените магистрати по § 44, ал.1 и § 45, ал.1 и ал.4 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ. По своето естество решението представлява вътрешнослужебен акт издаден при осъществяване на правомощията на Пленума на ВСС на основание чл.30, ал.2, т.10 от ЗСВ, както и при осъществяване на правомощието на ВСС да обезпечава финансово и технически дейността на съдилищата, прокуратурите и следствените органи-чл.16, ал.1 от ЗСВ. Съгласно чл.36, ал.1, изр.първо от ЗСВ заинтересованите лица могат да оспорват решенията на пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет в 14 дневен срок от съобщаването им. За да е допустим съдебния контрол обаче следва решението да засяга по някакъв начин правата или интересите на оспорващия. В процесния случай не е налице каквото и да било засягане на правата или интересите на следовател Л. Петрова. Решението не е насочено и не оказва влияние върху правната сфера на оспорващата. Твърдяното намаление на месечното възнаграждение на лицето не произтича от съдържанието на процесното решение. Видно от преписката заповедта на административния ръководител Военно-окръжен прокурор на Военно-окръжна прокуратура София, с която на Л. Петрова е определено основно месечно възнаграждение в размер на 4 112 лева и ранг в размер на 430 лева, както и акт за изменение на акт за заемане на длъжност са от дата 09.03.2023 год. като същите са издадени въз основа на решение по т.9 от протокол № 5/15.02.2023 год. от заседание на ПК на ВСС. Както бе посочено по-горе с това решение именно е постановено, че след повишаване на следовател Л. Петрова на място в по-горен ранг „следовател в НСлС“, месечното трудово възнаграждение се определя съгласно Таблица № 1 на ВСС за определяне на максималните основни месечни заплати на съдии, прокурори и следователи. По делото обаче няма данни това решение да е обжалвано от магистрата като дори няма твърдение в тази насока. Обжалваното решение няма характеристиките на индивидуален административен акт (ИАА) по смисъла на чл. 21, ал. 1-4 от АПК. Решението не представлява конститутивен административен акт и не предизвиква едностранна промяна в правната сфера на Петрова. Наличието на годен за обжалване административен акт е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебноадминистративното производство. Отсъствието на годен за съдебно обжалване по реда на АПК административен акт препятства надлежното упражняване на правото на оспорване и валидното учредяване на процесуално правоотношение по първоинстанционната жалба. В разпоредбите на чл. 159 от АПК са изброени неизчерпателно случаите, при които жалбата се оставя без разглеждане и образуваното съдебно производство се прекратява като в т. 1 е посочено, че това става, когато актът не подлежи на оспорване. С оглед констатираната липса на предмет на съдебен контрол по реда на административното правораздаване следва да бъде отменено протоколното определение от 04.12.2023 год., с което е даден ход по съществото на спора и на основание чл. 159, т. 1 от АПК жалбата на Л. Петрова срещу решение по решение по т. 2 от протокол № 9 от заседанието на Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) проведено на 06.04.2023 год. следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство - да се прекрати. Мотивиран така и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение