Определение № 25 от 27.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 39/2016 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба от 01.12.2016г. на ответника по касацията, [фирма], с искане за допълване на определение № 835 от 01.11.2016г. по т.д. № 39/2016г. по описа на ВКС, I ТО, като се присъдят на молителя разноски по настоящото дело в размер на 8930 лева за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по молбата, ищецът по делото, К. Т. счита молбата за недопустима на основание т.9 от ТР № 6/2012г. ОСГТК на ВКС и неоснователна на основание чл. 56 КРБ. Твърди, че не е приложен списък по чл. 80 ГПК. Направено възражение за прекомерност, тъй като касационно производство в пълен обем не се е развило. Ответникът по молбата, третото лице-помагач, И. Б., счита молбата за неоснователна, тъй като в диспозитива на постановеното от въззивния състав на Софийски апелативен съд решение са присъдени адвокатски възнаграждения. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице в срока по чл.248, ал.1 ГПК, като разгледана по същество е частично основателна. С определение № 835 от 01.11.2016 г. по настоящото дело не е допуснат касационен контрол по жалба на К. Т. Т.. В определението липсва произнасяне по искането за присъждане на разноски в полза на ответника по касацията- настоящ молител, съдържащо се в отговора на жалба от 1.06.2016г. Неоснователни са твърденията на ищеца за недопустимост и неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК. Не налице хипотезата на т.9 от Тълкувателно решение № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, тъй като списъкът по чл. 80 ГПК е инкорпориран в отговора на касационната жалба. В него дружеството е индивидуализирало искането си за присъждане на разноски по вид и размер - за юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 8930 лв. Според чл. 78, ал. 8 ГПК, в хипотеза на благоприятен за страната –юридическо лице или едноличен търговец, изход на спора, при поискване в нейна полза се присъжда като разноски адвокатско възнаграждение, ако страната е представлявана от юрисконсулт. С решение № 10/ 29.09.2016г. по конституционно дело № 3 / 2016 г. К. съд на Р България отхвърля искането на омбудсмана на РБ за обявяване противоконституционност на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК. Налице е въведена от законодателя фикция, че страната прави по повод на делото разноски в размер на минималното адвокатско възнаграждение, въпреки, че се представлява в процеса от свой служител, на който заплаща заплата, а не възнаграждение за осъщественото представителство по конкретното дело. Отговорността за разноските е облигационна, безвиновна, като нормите, определящи нейния обем са материалноправни. С оглед на това, приложими в темпорално отношение са тези норми, които са в сила към момента на осъществяването на разхода за юрисконсултско представителство, доколкото на последващите изменения на нормите /законови и подзаконови/, регулиращи материята за юрисконсултско възнаграждение, изрично не е дадено обратно действие. Предвид изложеното, постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение по настоящото дело следва да бъде допълнено, като се присъдят разноски на [фирма] за юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК без процесуално представителство, в определения по реда на чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /редакция ДВ бр.28 от 28.03.2014г./ размер от 6697,50 лева /75% от дължимия по чл.7, ал.2 т.4 от наредбата/, при представен отговор на касационната жалба от юрисконсулта на 01.06.2015г. и обжалваем интерес в касационното производство от 280 000 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд