Определение № 172 от 23.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1052/2010 г.

Производството е по чл.248 от ГПК. С решение № 697/ 01.11.2010 г. на Върховният касационен съд, ІV г.о., по гр.д.№ 1052/ 2010 г. след като е отменено частично решение на В. окръжен съд № 206/ 22.02.2010 г. по гр.д.№ 70/ 2010 г., е отхвърлена предявената от Ц. Д. Д. молба за издаване на разрешение детето Е. Л. П. да пътува извън пределите на Р. Б. неограничено до навършване на 18 годишна възраст, без за това да е необходимо съгласието на бащата Л. Т. П.. Ц. Д. е осъдена да заплати на Л. П. сумата 830 лв разноски по делото. В срока по чл.248 ал.1 от ГПК е подадена молба от Ц. Д., с която се иска изменение на постановеното касационно решение в частта за разноските. Изложени са доводи, че разноски не е следвало да се присъждат, тъй като не е направено искане за възлагането им; тъй като не е представен списък с разноските; не са представени доказателства за извършването им. Моли решението в частта за разноските да бъде изменено, като на Л. П. такива не бъдат присъждани. Ответната страна Л. Т. П. не взема становище по молбата в срока по чл.248 ал.2 от ГПК. Съдът, след като обсъди направените доводи и данните по делото, намира молбата за основателна. Л. П. има качеството на ответник по делото и съгласно чл.78 ал.3 от ГПК при отхвърляне на този иск има право на разноските по делото. По отговорността за разноски обаче важи принципът на диспозитивното начало – такива се възлагат само доколкото страната, която има право, е поискала това. В конкретния случай пред касационната инстанция, в качеството си на жалбоподател, П. не е заявил претенция за присъждане на разноските по делото. Поради това на него такива не се дължат, съответно решението, с което в тежест на молителката са възложени разноски, следва да бъде изменено, като на основание чл.248 ал.3 от ГПК настоящето определение не подлежи на обжалване. По изложените съображения и на основание чл.248 от ГПК съдът