Решение № 2 от 2.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11848/2012 г.

Решение № 2 от 2.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11848/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, гр. София, представлявано от пълномощник Весела Иванова, срещу решение № 9415 от 28.06.2012 г., постановено по адм. дело № 14704/2011 г. от тричленен състав на Върховния административен съд. С жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Като съществено процесуално нарушение се сочи неконституирането на заинтересовани страни в процеса. Счита, че съдът е постановил неправилно решение, тъй като жалбоподателят никога не е твърдял, че искането му, отправено до ДКЕВР представлява жалба по чл. 22 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, а ЗЕ не предвиждал ограничение на издаването на административни актове само по жалби, влизащи в обхвата на чл. 22. Чл. 21, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 77 и сл. от ЗЕ предвиждали задължение на ДКЕВР за осъществяване на административно и административно-наказателно съдействие и принуда в качеството й на административен орган, осъществяващ текущ контрол в енергетиката. Регулаторните функции на комисията засягали целия комплекс от правоотношения по ЗЕ. Иска се отмяна на атакуваното съдебно решение и връщане на преписката на административния орган за произнасяне по нея. Претендират се разноски. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна - "Авангард Плюс" ЕООД, гр. Ботевград, чрез управителя Мариела Андреевска, в писмен отговор на касационната жалба изказва мнение за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна. С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, е отхвърлил жалбата на "ЧЕЗ Разпределение България" АД срещу решение № Ж-107 от 10.10.2011 г. на ДКЕВР, с което е отказано да се образува преписка по сигнал с вх. № Е-13-62-65 от 21.09.2011 г. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че в случая става въпрос за договорни отношения между електроразпределителното дружество и потребителя, тъй като задължението на потребителя да осигурява достъп до средствата за търговско измерване било предвидено в Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Тези отношение не можели да се уреждат с административна намеса от страна на регулаторния орган. На следващо място е приел, че разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗЕ не съдържа законово вменено задължение, неизпълнението на което да е основание за оказване на съдействие от държавния регулаторен орган. Задължението на потребителя да осигури достъп било само по отношение на енергийни обекти, дефинирани в разпоредбата на § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ. Средството за търговско измерване не било енергиен обект по смисъла на дадената легална дефиниция. Съдът не е възприел и доводите на жалбоподателя, че сигналът е следвало да се разглежда като искане за налагане на административно наказание на потребителя, тъй като в цитираните разпоредби не била предвидена изрично административно-наказателна отговорност за потребител в смисъла, визиран от жалбоподателя. Решението е неправилно. Сред нормативно уредените в чл. 21, ал. 1 от ЗЕ правомощия на ДКЕВР е и одобряването на правила за работа с потребителите на енергийни услуги. По силата на т. 41б от ДР на ЗЕ "потребител на енергийни услуги" е: а) краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес, и/или б) ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. Тази легална дефиниция определя кръга от лицата, явяващи се потребители и попадащи в обхвата на регулиране на отношенията между комисията като обществен регулатор и тях. Тези конкретни отношения са предмет на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (Правилата), приети от ДКЕВР на основание чл. 21, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ с решение № П-1/10.04.2007 г. Съгласно чл. 10, ал. 2 от тези правила, потребителите и производителите осигуряват на длъжностните лица на преносното, съответно разпределителното предприятие безпрепятствен достъп до всички елементи на измервателната система за тяхното монтиране, проверка и отчитане на количествата електрическа енергия, по всяко време по ред, описан в договора за пренос между страните. Чл. 51 от Раздел Х, озаглавен "Контрол за спазване на правилата" гласи, че всички спорове възникнали във връзка с прилагането на тези правила се отнасят за решаване от ДКЕВР по реда на ЗЕ. Следователно законодателят е задал правилата, регламентирал е правоотношенията, като е търсил обезпечаване на всеобщия, обществения интерес. От една страна целта е да се гарантира сигурността на гражданите и организациите от евентуален държавнически произвол, но от друга да се обезпечи и властта, дадена от закона на институциите. Като е създал в лицето на ДКЕВР държавен регулаторен орган, осъществяващ контрол в областта на енергетиката, законодателят е целял да го снабди с правомощия, гарантиращи му упражняването на този контрол. Като е приел, че се касае до жалба, влизаща в обхвата на чл. 22 от ЗЕ, съдът е постановил едно неправилно решение, тъй като е стеснил обхвата на контролните правомощия, дадени от закона на комисията. Следва да се отбележи също, че съдът не се е произнесъл по направеното с жалбата пред него искане за конституиране на заинтересовани страни. След като се запозна с него, настоящата инстанция счете, че същото е неоснователно. Поради това приема, че допуснатото процесуално нарушение не е от категорията на съществените и не е основание за отмяна и връщане на делото. По изложените съображения решението като неправилно следва да се отмени.