Определение № 57 от 04.04.2017 г. на ВКС по н. д. № 339/2017 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т.3 от НПК. Образувано е въз основа на определение № 2257/16.03.2017г. на РС-гр. Благоевград по н.ч.х.д. № 1889/2016г. по описа на същия съд, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено на ВКС по компетентност за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, тъй като РС-гр. Благоевград не може да образува състав. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по н.ч.х.д. № 1889/16г. по описа на РС-гр.Благоевград е образувано по частна тъжба на М. С. Т. срещу Л. Н. Д. и Е. Н. Г. за престъпление по чл.147, ал.1 от НК. С отделни актове, в периода от 21.12.2016г. до 16.03.2017г., всички съдии от състава на съда са се отвели на осн. чл. 29, ал. 2 от НПК от разглеждане на делото, предвид факта, че частният тъжител е служител на ОЗ”Охрана”- гр. Благоевград и служебните му задължения са свързани с работата и дейността на съдиите при РС-гр.Благоевград- обстоятелство, което би породило съмнения относно предубедеността и безпристрастността на съда при решаване на делото. Наред с това, считано от 16.03.2017г., е прекратено командироването на съдия З. в РС - гр. Благоевград, поради което същата не е могла да продължи с разглеждането на производството. Върховният касационен съд счита, че с оглед невъзможността за образуване на състав в съда, на който делото е подсъдно по правилата на местната подсъдност, делото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, а именно – Районен съд - гр. Дупница, който географски е разположен в близост до РС – Благоевград и е независим по правилата на функционалната подсъдност. Водим от горното и на основание чл. 43, т.3 от НПК, ВКС, І НО,