Определение № 766 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 748/2011 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Р. Б Е.-С. против определение № 325//5.05.2011 г. по ч.гр.д. № 150/2011 г. на Пазарджишки ОС, с което се: 1. Отменя разпореждане за незабавно изпълнение инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.2 ГПК по ч.гр.д. № 4168/2010 г. на Пазарджишки РС против длъжника Хр. Ж. на основание извлечение от сч.книги и договор за банков кредит от 20.08.2008 г., 2. Обезсилва изп.лист, 3. Оставя без уважение искането за издаване на разпореждане за незабавно изпълнение и изп.лист. Ответникът Хр. Ж. е подал отговор, че жалбата е просрочена и определението не подлежи на касационен контрол, тъй като не попадало в изчерпателно изброяване в чл.274,ал.3 ГПК. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивното определение подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл.274,ал.3,т.2 ГПК, където няма изчерпателно посочване. Тъй като определението не е съобщено на сегашния жалбоподател, затова то не е влязло в сила. Касационното обжалване е обусловено от наличие на предпоставките по чл.280,ал.1 ГПК. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че по въпросите: На какви изисквания следва да отговарят документите по чл.417,т.2 ГПК? и Какъв е обсега на проверката от съда по чл.418,ал.2 ГПК?, били налице и трите предпоставки по чл.280,ал.1 ГПК. С обжалваното определение е прието, че липсва извлечение за движението на кредита, има несъответствие от гледна точка на началната дата за настъпила автоматична предсрочна изискуемост, респективно падеж. По чл.280,ал.1,т.1 ГПК твърдяното противоречие със задължителната практика на ВКС не е налице. С определения № 162/9.02.2010 г. по ч.т.д. № 66/2010 г., по ч.т.д. № 164/2011 г. и др. на І т.о. е прието, че удостоверителният обхват на извлеченията от сч.книги трябва да се изведе от двете кумулативни основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп.лист, а именно редовен от външна страна документ по чл.417,ал.1,т.2 ГПК и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане-чл.418,ал.2 ГПК, включително и данни за движението на погасяването му. Следователно, заявлението е нередовно, поради неспазване изискването на чл.127,ал.1,т.4 и чл.410,ал.2 ГПК да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искането за издаване на такава заповед и на изп.лист. В случая не е посочен и броя на погасените, респективно непогасените вноски в срок. При наличието на задължителна практика на ВКС не следва да се обсъждат доводите по чл.280,ал.1,т.2 и 3 ГПК. Освен това, по чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК. По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.,280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.