Определение № 473 от 26.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 403/2011 г.

Производството по делото е образувано е по частна жалба на Р. Н. В. срещу определение № 135/01.06.2011 г. на тричленен състав на Върховния касационен съд, постановено по гр.д. № 739/2011 г. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна: Администриращият съд е издирил и приложил точно правна норма – чл. 280, ал. 2 ГПК /ДВ бр. 100 от 2010 г./. В случая решението на въззивния съд е постановено по иск с цена под 5000 лв., поради което е окончателно. Въззивният съд точно е изтълкувал и § 25 ПЗР ЗИДГПК ДВ бр. 100/2010 г. Висящо производство пред Върховен касационен съд е налице при подадена касационна жалба. Следователно, чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията, действала до 21.12.2010 г. се прилага само за касационни частни жалби, подадени до 20.12.2010 г. включително, които се явяват висящи по отношение на ЗИД ГПК публ. ДВ бр. 100/2010 г. В случая, касационната жалба е подадена при новата редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК – на 23.02.2011 г. Определението следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение