Определение № 164 от 14.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3182/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е определение № 897/02.11.2016 г. по ч. гр. д. № 575/2016 г., с което Окръжен съд – Кюстендил: · е обезсилил определението от 11.07.2016 г. по гр. д. № 575/2016 г. по описа на Районен съд – Дупница за допускане на предварително обезпечение на искове, който Е. Х. М. ще предяви срещу Н. И. Я. и И. Х. М., чрез спиране на изпълнително дело № 576/2015 г. по описа на ЧСИ М. Д. с район на действие ОС - К. и · е прекратил обезпечителното производство. Определението се обжалва от Е. Х. М. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по повдигнати процесуалноправни въпроси. Ответникът Н. И. Я., ответник и по частната касационна жалба, възразява, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, а въззивното определение е правилно. Претендира направените разноски. От ответника И. Х. М., ответник и по частната касационна жалба, не постъпва писмен отговор. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната касационна жалба с недопустим предмет. Съображенията са следните: Съгласно чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, в обезпечителното производство на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 подлежат онези определения на въззивния съд, с които първоинстанционното определение е отменено и е допуснато обезпечение на иска. Обжалваното определение на въззивния съд е различно. С него първоинстанционното (позитивно) определение е обезсилено, а обезпечителното производство – прекратено. При този изход на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят направените от ответника Н. Я. разноски. Те се изразяват в заплатеното адвокатско възнаграждение. При тези мотиви, съдът