Определение № 537 от 30.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 507/2010 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Р. /България/ ЕАД-София против определение № 100/4.03.2010 г. по ч.гр.д. № 66/2010 г. на Варненски АС, с което /по частна жалба на Б. комерс 95 ООД Ш. / се обезсилва определение от 8.10.2009 г. по гр.д. № 228/2009 г. на Варненски ОС, с което /по молба на Р. /България/ ЕАД по чл.402 ГПК/ е отменено определение № 2604/6.08.2009 г. по последното дело, /а не по ч.гр.д. № 1640/2009 г./ по реда на чл.389 ГПК, и е обезсилена издадената обезпечителна заповед. С последното определение № 2604/6.08.2009 г. по гр.д. № 228/2009 г. на Варненски ОС, е допуснато обезпечение на предявените от Б. комерс 95 ООД срещу К. Н. Т. искове по чл.26,ал.2 във вр.с чл.42,ал.2 ЗЗД, чл.87,ал.3 ЗЗД и чл.108 ЗС. С обжалваното определение е прието, че Р. /България/ ЕАД не е страна в процеса, поради което образуваното по нейна молба производство по чл.402 ГПК и постановеното определение са процесуално недопустими. Ответното по частната касационна жалба Б. комерс 95 ООД- Ш. е подало отговор, че не са налице основанията по чл.280,ал.1 и чл.281 ГПК. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Определенията, постановени по искане за допускане на обезпечение, не отговарят на изискването по чл.274,ал.3,т.2 ГПК. Определението по обезпечение на иска има несамостоятелен и привременен характер, тъй като има действие до приключване на исковото производство. Определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане. По изложените съображения, частната касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, ВКС-І т.о.