Определение № 10788 от 11.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9077/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Н. А., в Затвора [населено място], чрез адвокат Желязкова, срещу Определение № 4338 от 15.05.2024 г., постановено по адм. дело № 895/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта му, с която е отхвърлено искането му за предоставяне на правна помощ, оставена е без разглеждане исковата му молба и производството по делото е прекратено. Наведени са доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по предявения от Н. Н. А. против Административен съд – Пазарджик за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди. С обжалваното определение ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото, отхвърлено е искането му за предоставяне на правна помощ, оставена е без разглеждане исковата молба, а производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 24, т. 2 от Закона за правната помощ (ЗПП) по искането за предоставяне на такава, както и че вредите се претендират от нарушение на правото на Европейския съюз, а твърденията в исковата молба са за нарушение на процесуални права от вътрешното право. Определението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Ищецът е направил искане за предоставяне на правна помощ, по което искане съдът дължи произнасяне преди да извърши преценка за редовността на исковата молба, след влизане в сила на определението, с което такава се отказва. Неправилно съдът в един съдебен акт се е произнесъл и по искането за предоставяне на правна помощ и по редовността на исковата молба, като е извършил преценка на допустимостта на иска и без към исковата молба да са представени съдебните актове, на които той се основава. Допуснатите процесуални нарушения са съществени, поради което постановеното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия с участието на назначеният на Н. А. с Определение №9613 от 03.06.2024 г., допълнено с разпореждане № 6074 от 24.06.2024 г. процесуален представител. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, във вр. с чл. 236 АПК Върховния административен съд, трето отделение