Определение № 60377 от 29.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 602/2021 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба Т. – М. И. К., чрез адв С. М. за допълване на определение № 125 от 02.04.2021 г. на ВКС ІІІ г.о, постановено по настоящето дело на основание чл. 274, ал. 3 вр. чл. 369, ал. 2 ГПК. В молбата се иска допълване на определението с присъждане на съдебни разноски за производството по обжалване на определение № 260113 от 17.11.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 593/2020 г. по описа на Апелативен съд Пловдив. Върховен касационен съд не е допуснал касационно обжалване на определение № 260113 от 17.11.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 593/2020 г. по описа на Апелативен съд Пловдив. В молбата се изтъква, че в касационният съдебен акт е налице непълнота по отношение на въпроса за отговорността за съдебните разноски, което обосновава правния интерес от предявяването на молба по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Постъпил е отговор /вх.№ 64826/07.06.2020 г./ от „Уникредит Булбанк“ АД, чрез адв. Д. П., поради това, че производството има обезпечителен характер и в него не следва да се присъждат разноски. Развити са съображения за неосонователност на исканото изменение, предвид възприето в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Искането се оспорва като неосноватерлно и поради това, че се в случая не са налице предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗА. ,като не са представени доказателства за затруднено материално положение на молителката. С определение № 125 от 02.04.2021 г. на ВКС не е допуснал касационно обжалване на определение № 260113 от 17.11.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 593/2020 г. по описа на Апелативен съд Пловдив, с което е отменено определение № 260101 от 03.11.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 746/2020 г. на ОС – Пазарджик и е допуснато обезпечение на бъдещ иск предявим от Т. – М. И. К. срещу „Уникредит Булбанк“ АД с правно осн. чл. 424 ГПК, за недължимост на изпълняемото вземане по изп. д. № 683/2018 г. по описа на ЧСИ Д. Д. с рег. № 887 на КЧСИ. Предвид гореизложеното, искането по чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на определение № 125 от 02.04.2021 г. на ВКС ІІІ г.о с присъждане на разноски е допустимо, но по същество е неоснователно. Не се споделят оплакванията на молителката за това, че разноски в обезпечителото производство не се дължат само по допускането на обезпечението, но следва да се присъдят в производството по обжалване на допуснато обезпечение. Съгласно разясненията дадени в т. 5 ТР по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС разноските по обезпечителното производство се присъждат от съда, пред който се развива исковото производство. Обезпечителното производство включва и инстанционната проверка по жалба на заинтересованата страна, то е самостоятелно, неговата цел е да осигури предприетата или очаквана защита на правото, която защита предстои при исковия или изпълнителния процес. В обезпечителното производство отговорността за разноски е обусловена от основателността на обезпечения иск. Тя се определя едва с крайния акт, с който се решава материално правния спор или евентуално се слага край на исковото производство Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III- тo г.о.,