Определение № 344 от 26.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 315/2010 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ЕВН Б. Т. ЕАД П. против определение № 397/5.02.2010 г.по ч.гр.д. № 3334/2009 г. на Пловдивски ОС, с което се потвърждава разпореждане от 6.11.2009 г. по ч.гр.д. № 13683/2009 г. на Пловдивски РС, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение и изп.лист срещу длъжника Р. Ч. за сумата 484.86 лв. обезщетение за забавено плащане върху главницата 1 790.43 лв. за незаплатена топлинна енергия за процесния период. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното обжалване на определения е ограничено само от един установен от законодателя формален критерий-обжалваемия интерес /чл.274,ал.4 ГПК/, и от реалните критерии за допускане на касационно обжалване, които се проверяват от ВКС-чл.274,ал.3 и чл.280,ал.1 ГПК. Съгласно чл.274,ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв. В случая, обжалваемият интерес е под 1 000 лв. и затова въззивното определение не подлежи на касационно обжалване. Касае се за функционална подсъдност, за която съдът следи служебно. След като законът изрично не допуска правото на касационно обжалване, неправилното посочване от въззивния съд не го създава. Не се касае за неправилно определен срок, а за инстанционен контрол, който се урежда изрично от ГПК. По изложените съображения, частната касационна жалба е недопустима и затова следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, ВКС-І т.о.