Определение № 7361 от 03.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 85/2024 г.

Производството е по реда на чл. 176 вр. чл. 228 АПК.

С молба от 07.03.2025 г. на Л. Л. К. и С. С. Г. и молба от 20.03.2025 г. на Л. Л. К. са направени искания за допълване на постановеното по делото Решение № 1037/10.02.2025 г.

С първата молба се иска допълване на мотивите с анализ на нарушенията на задължителните административнопроизводствени правила при приемането на оспорените текстове на Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването на министъра на енергетиката, както и допълване на диспозитива на решението с произнасяне по чл. 168, ал. 2 АПК, а с втората – допълване на решението с основанията, посочени в т. 1 и т. 3 от писмените бележки на страната, и произнасяне по законосъобразността на § 2 от Наредбата.

Министърът на енергетиката, чрез юрк. А. Терзиева, е на позиция за отсъствие на процесуалните предпоставки за допълване на решението, А. Л. В. е депозирал отговори в подкрепа на исканията, останалите страни не са изразили становище по тях.

Исканията са недопустими.

1. Съдът постановява допълнително решение, когато не се е произнесъл по цялото оспорване – чл. 176, ал. 1 АПК.

а. Производството по адм. дело № 85/2024 г. е образувано по три касационни жалби срещу Решение № 7276/03.07.2023 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на II отделение, по адм. дело № 746/2021 г., с което са отменени т. 6.1.1 от Методиката - Приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването на министъра на енергетиката, § 2 и § 3 от Преходните и Заключителните разпоредби на Наредба № Е – РД – 04 – 1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването на министъра на енергетиката. С решението по настоящото дело касационната инстанция е оставила в сила в цялост обжалваното решение на тричленния състав на ВАС.

б. С разглеждането по същество на касационните жалби, респ. с отричането на основания по чл. 209 АПК за касиране на решението, по-специално – заявените по т. 3 на текста, е изчерпан предметът на делото пред петчленния състав и не е останала част от предявения пред касационния съд спор, която да е висяща. Не е налице обжалвана част от първоинстанционното решение или жалба на касатор, по отношение на които съдът да не се е произнесъл.

в. Следователно, неосъществено е условието за допустимост на молбите за допълване на Решение № 1037/10.02.2025 г. – то да е непълно по смисъла на чл. 176, ал. 1 АПК, приложим съответно към касационното производство – чл. 228 от кодекса.

2. а. Противно на искането в молбата от 07.03.2025 г. и според понятието за съдържание на съдебното решение и разграничаването му от мотивите към него – вж. чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК, доколкото не са част от самото решение, мотивите не могат да бъдат и допустим предмет на допълване.

б. Позоваването пък на чл. 168, ал. 2 АПК е неотносимо към евентуалното допълване на диспозитива на решението. Нормата урежда правомощието на съда да обяви нищожност на административен акт, а предмет на контрол по адм. дело № 85/2024 г. е решението на първата инстанция. Единствено при неговата отмяна и решаването на спора по същество от касационната инстанция би се поставил въпросът за обявяване на нищожността на разпоредбите от подзаконовия нормативен акт, но той е окончателно разрешен с оставянето в сила на съдебния акт.

в. Част от изложението в тази молба е свързано с друго решение на тричленен състав на ВАС, респ. различен подзаконов нормативен акт, и въобще няма връзка с делото.

3. Функцията на писмените бележки, към които отпраща молбата от 20.03.2025 г., се ограничава в доразвиването на релевирани с жалбата касационни основания. Анализът на съдържащите се в бележките фактически и правни доводи на страните е част от мотивите на съдебното решение – ал. 2 на чл. 172а АПК. Съображенията, аргументиращи твърдените касационни основания, не принадлежат към решението, което „постановява съдът“ (чл. 172а, ал. 1, т. 6 от кодекса), нито притежават значимостта да променят определения в процесуалния закон предмет на касационното оспорване – чл. 208 АПК, очертаващ и пределите на решението по него.

4. Изискванията, на които трябва да отговаря съдебното решение, за да обхване целия спорен предмет и по този начин да изключи предпоставката за постановяване на допълнително решение, са обективни и регламентирани от АПК, а не се формират съобразно представите на оспорващите.

а. Подлежащо на проверка в касационното производство е първоинстанционното съдебно решение, а не пряко атакуваният пред първостепенния съд подзаконов нормативен акт. С други думи, проверката е опосредена от правилността на преценката на тричленния състав за законосъобразността на подзаконовия акт.

Изводът е относим и към довода във втората молба за липсата на произнасяне по § 2 ПЗР на Наредбата, който е и неверен от фактическа страна – решението на ВАС по адм. дело № 746/2021 г. е подложено изрично на контрол и в тази му част (вж. т. I.5 от мотивите към касационното решение).

б. С решението по делото петчленният състав на ВАС се е произнесъл в цялост по предмета на касационните жалби. Съдебният акт съответства на дължимото по изяснените по-горе критерии и е постановен в изпълнение на чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, установяващ конкретното правомощие на касационната инстанция в хипотезата, при която първоинстанционното решение е правилно.

5. Последица от квалификацията на исканията за допълване на решението като недопустими е оставянето им без разглеждане.

Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия