Решение № 290 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 264/2010 г.

Обжалвано е въззивното определение № 4* от 15.03.2010 год., постановено по ч.гр.дело № 1800/2010 год. на Софийския градски съд, търговско отделение, с което е потвърдено определение от 10.11.2009 год. на Софийския районен съд, 32 състав за прекратяване производството по гр.дело № 17829/2006 год. като недопустимо. Недоволен от въззивното определение е Г. Н. Н. от гр. С., представляван от адвокат П от Софийската адвокатска колегия, която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд, която прилага, а евентуално постановеното определение на Върховния касационен съд по настоящия случай би имало значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. От ответника по частната касационна жалба А. Т. Х. от София, представлявана от адвокат Д от Софийската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. За да потвърди определението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че правилно районният съд е прекратил производството по делото на основание чл.224, ал.2 ГПК/отм./ тъй като с влязло в сила на 02.12.2005 год. решение, постановено по гр.дело № 6496/2002 год. на Софийския районен съд, 48-ми състав, между същите страни е отхвърлен иск на Г. Н. Н. по чл.108 ЗС и иск за отмяна на същия нот.акт № 20 по н.дело № 89/2001 год. на нотариус В. А., на основание чл.431, ал.1 ГПК/отм./. Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществените – процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно определение. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна – постановленията на пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно определение съществува и друго влязло в сила, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото определение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че определенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е направено. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена. За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Представените съдебни актове касаят различна фактическа обстановка: Определение от 27.01.2003 год. по ч.гр.дело № 5304/2002 год. на Софийския градски съд, ІІ-Б отделение е свързано с приложението на чл.431, ал.2, но във връзка с чл.220, ал.1, 221, ал.1 и чл.182, б.”г” ГПК/отм./. Решение № 1* от 19.11.2004 год. по гр.дело № 1541/2003 год. на ІV гражданско отделение на Върховния касационен съд се отнася до чл.431, ал.3 във връзка с чл.483, ал.1 ГПК. Решение № 789 от 25.07.2000 год. по гр.дело № 1504/1999 год. на ІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд е постановено в производство по чл.30 ЗН във връзка с чл.483 ГПК/отм./. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение