Определение № 6347 от 23.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1268/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП), гр. Варна при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), подадено чрез юрк. Екимова, за допълване на Определение № 1633 от 13.02.2024 г., постановено по адм. дело № 1268/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Осмо отделение, в частта за разноските. В молбата се излагат съображения, че решаващият състав не се е произнесъл по своевременно направеното искане на административния орган за присъждане на разноски по делото. Твърди, че по делото е представен списък по чл. 80 ГПК и е претендирано юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 000 лв., съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Иска определението да бъде допълнено в частта за разноските. Ответникът – К. К. Д., не взема становище по искането. Върховния административен съд, Осмо отделение, намира молбата, като подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, за процесуално допустима, а разгледана по същество – за основателна. Производството пред Върховния административен съд е образувано по частна жалба на на К. К. Д. (бивш управител на „Карван“ ЕООД в несъстоятелност) срещу определение № 1837/27.06.2023 г. постановено по адм. дело № 1079 по описа на Административен съд гр. Варна за 2023 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на „Карван“ ЕООД срещу ревизионен акт (РА) № Р-03000322003641-091-001/10.01.2023 г. на органи по приходите, потвърден с решение № 52/21.04.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“, гр. Варна при ЦУ на НАП и е прекратено производството по делото. С определението, чието допълване се иска, Върховният административен съд е оставил без разглеждане частна жалба вх. № 10831/18.07.2023 г. на К. К. Д. срещу определение № 1837/27.06.2023 г. постановено по адм. дело № 1079 по описа на Административен съд гр. Варна за 2023 г. и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че подадената частна жалба от К. Д. (съгласно молба от 31.07.2023 г.) е недопустима, тъй като е подадена от лице без правен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК от оспорването на РА. Съдът е посочил, че РА е издаден на на „Карван“ ЕООД (обявено в несъстоятелност и заличено от Търговският регистър) и юридическото лице е било адресат на акта, а не неговият управител. Видно от определението, чието допълване се иска ответната страна - директорът на Дирекция „ОДОП“, гр. Варна, в писмено становище е посочил, че подадената частна жалба е процесуално недопустима и е поискал производството по делото да бъде прекратено. Алтернативно е изложил съображения, че оспореното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. В подаденото писмено становище е претендирано в полза на административния орган да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 000 лв., съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Когато съдът прекрати производството по делото, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение. В случая ответникът не е дал повод за завеждане на делото, а същото е прекратено поради процесуална недопустимост на частната жалба, поради което на ответната страна следва да се присъдят разноски по делото. Настоящият състав намира, че административният орган своевременно е направил искане за присъждане на разноски по делото, като е конкретизирал размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение и е съобразил обстоятелството, че делото е без материален интерес. При произнасянето си решаващият състав е пропуснал да се произнесе по направеното искане за присъждане на разноски от ответната страна. При произнасянето си настоящият състав следва да се съобрази с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, в което е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. С оглед фактическата и правна сложност на спора и при съобразяване на Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, настоящият състав намира, че дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено на 200 лв. Мотивиран така, настоящият състав намира, че в полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Водим от горното Върховен административен съд, състав на осмо отделение