Определение № 9999 от 25.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9014/2024 г.

Образувано е по частна жалба на А. И. А., с [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], област Разград, [улица], срещу Разпореждане № 2324/31.07.2024 г., постановено по КАНД № 449/2024 г. по описа на Административен съд (АС) – Русе, с което на основание чл. 213а, ал. 1, изр. 2-ро АПК е върната частната му жалба, заведена с вх. № 3467/10.07.2024 г. по описа на АС – Русе, против постановеното по делото Определение № 1900/17.06.2024 г. Частният жалбоподател оспорва извода на първостепенния съд за нередовност на оспорването, застъпвайки теза за приложимост на чл. 242, ал. 4 АПК. Твърди, че с оглед посоченото законово предписание, подадената от него частна жалба против Определение № 1900/17.06.2024 г., постановено по КАНД № 449/2024 г. по описа на АС – Русе не следва да бъде нито приподписана от лице с юридическа правоспособност, нито за образуването на инициираното с нея производство следва да се заплащат държавни такси. Допълва аргументите си с правилото на чл. 227а от Наказателно-процесуалния кодекс (АПК), което намира, че се явява относимо по силата на препращането на чл. 236 АПК. За да върне подадената частна жалба, решаващият съд е приел, че с Разпореждане № 2186/11.07.2024 г. и на основание чл. 213а, ал. 1, вр. чл. 212, ал. 1 и ал. 2 и чл. 213, т. 2 АПК, депозираната срещу Определение № 1900/17.06.2024 г., постановено по КАНД № 449/2024 г. по описа на АС – Русе частна жалба е оставена без движение, с указание в 7-дневен срок от съобщаването оспорващият да представи документ за заплатена по сметка на Върховния административен съд държавна такса в размер на 30,00 (тридесет) лева и частна жалба, приподписана от адвокат, с приложено пълномощно. При наличието на данни за съобщаването на постановеното разпореждане на 19.07.2024 г. и липсата на процесуална активност по отстраняването на констатираните нередовности до изтичането на преклузивния срок, а именно – 26.07.2024 г., съдът е приел, че оспорването е нередовно, поради което и на основание чл. 213а, ал. 1, изр. 2-ро АПК е върнал частната жалба на А. И. А.. Определението е правилно. Съдът дължи произнасяне по жалбата, с която е сезиран, но само когато същата е редовна и допустима. В случая производството пред Върховния административен съд е образувано по частна жалба на А. И. А. срещу Разпореждане № 2324/31.07.2024 г., постановено по КАНД № 449/2024 г. по описа на АС – Русе, с което е върната жалбата му против постановеното по делото Определение № 1900/17.06.2024 г. С посоченото определение е оставено без разглеждане искане с вх. № 1378/05.02.2024 г. по описа на Окръжен съд (ОС) - Русе на А. И. А. от [населено място], област Разград, подадено до Върховния касационен съд (ВКС) и изпратено по компетентност в АС - Русе, където е регистрирано с вх. № 846/07.02.2024 г. От данните по делото се установява, че между ОС - Русе и АС – Русе е възникнал спор за родова подсъдност на делото, който е приключил с Разпореждане № 419/22.02.2024г. на зам. председателя на ВКС и ръководител на Наказателна колегия (НК), който е отказал образуване на производство пред ВКС по подаденото искане и го е изпратил на АС – Русе, с оглед компетентността на съда да се произнесе по реда на Глава трета, раздел VIII "Възобновяване на административнонаказателните производства" от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Съгласно указанията на ВКС в АС - Русе е образувано КАНД № 199/2024 г., като предметът на делото е допълнително уточнен от А. А., който с молба с вх. № 2382/30.04.2024 г. е посочил, че иска отмяна на влязло в сила Решение № 172/25.07.2023 г., постановено по КАНД № 199/2023 г. на АС – Русе, ведно с отмяна и обезсилване на потвърденото от Административния съд решение на Районен съд (РС) – Русе. Производството по възобновяване на административно-наказателните производства по ЗАНН има самостоятелна регламентация в специално създадения за целта Раздел VIII от закона. По аргумент от чл. 73, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН искането се разглежда от тричленен състав на административния съд, който е постановил акта по чл.70, ал. 1 с.з., в открито съдебно заседание, с призоваване на страните и с участието на прокурор от окръжна прокуратура, като възможностите за произнасяне са посочени в чл. 73, ал. 4 ЗАНН, и са следните: при основателност на искането за възобновяване – отмяна на акта и връщане на делото или преписката за ново разглеждане, с посочване на стадия, от който трябва да започне новото разглеждане, респ. отмяна на акта и прекратяване на административнонаказателното производство, когато към момента на издаването му са били налице основанията за това, или отмяна на акта и решаване на делото по същество. Съгласно нормата на ал. 5 с.з. решението е окончателно. Тази пестелива уредба на процесуалния ред, по който протича производството по възобновяване, обуславя приложението на чл. 84 ЗАНН относно неуредените въпроси. Съгласно цитираната разпоредба, доколкото в закона няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване (какъвто е и случаят), се прилагат разпоредбите на НПК. Глава тридесет и трета НПК регламентира производството по възобновяване. Към неуредените случаи, по аргумент от препращащата норма на чл. 426 НПК, се прилагат правилата за касационното производство. НПК обаче не сочи размера на държавните такси, които се дължат в производствата по този кодекс. Но това не означава, че такива не се дължат. Правила в тази насока се съдържат в Закона за държавните такси (ЗДТ) и Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието (Загл. изм. - ДВ, бр. 15 от 1996 г., доп., бр. 2 от 1997 г., изм., бр. 20 от 1998 г., бр. 14 от 2000 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 94 от 2005 г.), одобрена с ПМС № 167 от 28.08.1992 г., обн., ДВ, бр. 71 от 1.09.1992 г. (Тарифа № 1). Предписанието на чл. 4, б. "а" ЗДТ въвежда държавна такса за наказателните дела от частен характер, а т. 14 Тарифа № 1 постановява, че нейният размер е 5,00 (пет) лева. Доколкото настоящото производство е частно, именно този размер следва да намери приложение в случая. В настоящата хипотеза, независимо че на частния жалбоподател са дадени указания за заплащането на 30,00 (тридесет) лева, безспорно е, че и към настоящия момент липсват доказателства за каквото и да било плащане, свързано с инициираното оспорване. Напротив, дължимостта на държавна такса изрично се отрича от жалбоподателя. Обратен извод не следва от разпоредбата на чл. 242, ал. 2 АПК, на която се позовава жалбоподателят. Тя нито е приложима към настоящото производство, т.к. касае реда за отмяна на влезли в сила актове, а не този за възобновяване на производства по ЗАНН, каквото е настоящото, нито от съдържанието й следва извод за недължимост на държавни такси. Същото се отнася и за другата норма, на която се позовава оспорващият, а именно – "чл. 227а НПК". В НПК няма законово предписание с посочената номерация. Горното на самостоятелно основание обуславя правилност на извода на първостепенния съд, че частната жалба на А. И. А. е нередовна. Едно от условията за редовност на касационното оспорване е съдържащото се в чл. 213, т. 3, вр. с чл. 236 АПК изискване за прилагане на документ за заплатена държавна такса. Цялостното изпълнение на дадените с разпореждането указания, включително за привеждане на частната жалба в съответствие с изискването за приложения съгласно чл. 213, т. 3 АПК, е условие за редовност на процесуалното действие по оспорване, чието неудовлетворяване се явява процесуална пречка за развитието на съдебното производство по заявения правен спор. Несъмнено подадената частна жалба не отговаря на изискванията за приложения съгласно чл. 213, т. 3, вр. с чл. 236 АПК, т.к. към нея липсва документ за платена държавна такса в размер на 5,00 (пет) лева. Отсъствието на редовно сезиране на съда по хипотеза изключва учредяването на валидно процесуално правоотношение по жалбата и разглеждането на спора по същество. За прецизност следва да се посочи, че действително в атакуваното разпореждане съдът е посочил, че в указания срок не е представена приподписана от адвокат частна жалба. Както правилно сочи настоящият жалбоподател, чл. 212, ал. 2, вр. с чл. 236 АПК освобождава оспорващите от внасянето на държавна такса, когато спорът е по ЗАНН, затова и в случая А. И. А. не е бил задължен да представи приподписан екземпляр на жалбата си. Тази неточност в мотивите на първоинстанционния съдебен акт обаче не може да доведе до обратен краен извод по делото, т.к. недопускането й не би обусловило противоположно заключение по редовността на жалбата. А последното е вярно, защото изводът за невнесена в указания срок държавна такса е достатъчен, за да бъде упражнено правомощието по чл. 213а, ал. 1, изр. 2-ро АПК. Нещо повече – правата на жалбоподателя не са били засегнати, т.к. от съдържанието на разпореждането от 11.07.2024 г. е видно, че указания за приподписване на жалбата не са давани. Изложеното налага извод, че в рамките на образуваното производство по реда на чл. 213а, ал. 1 АПК частният жалбоподател не е отстранил констатираната нередовност в указания срок, поради което и първоинстанционният съд правилно е върнал жалбата на основание чл. 213а, ал. 1, изр. 2-ро АПК. В този смисъл атакуваното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховния административен съд на Република България, Седмо отделение