Определение № 2425 от 29.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1811/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ръководителя на Структурата за наблюдение и докладване по Програмата за икономическа трансформация, компонент "Интелигентна индустрия" на Националния план за възстановяване и устойчивост (СНД) срещу Определение №933 от 25.01.2024 г. на Административен съд (АС) – Варна по частна жалба с вх. №1042 от 23.01.2024 г. С определението съдът е оставил без разглеждане частната жалба на ръководителя на СНД срещу Определение №3634 от 18.12.2023 г. по адм. дело № 2882/2023 г. на АС – Варна. Частният жалбоподател - ръководителят на Структурата за наблюдение и докладване по Програмата за икономическа трансформация, компонент "Интелигентна индустрия" на Националния план за възстановяване и устойчивост счита, че определението е недопустимо, а алтернативно – неправилно, поради необоснованост и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при постановяването му. Излага, че първоинстанционното производство е било образувано по жалба на „Рутил“ ЕООД срещу Решение № РД-02-16-578 от 30.11.2022 г. на ръководителя на СНД, с което на основание чл. 15, ал. 10, т. 2 от Постановление № 114 от 08.06.2022 г. на Министерския съвет за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост (ПМС № 114/2022 г./Постановлението), административният орган се е произнесъл по представено от „Рутил“ ЕООД възражение, с което съответно е прекратено производството по отношение на кандидата с предложение за изпълнение на инвестиция по процедура „Технологична модернизация“. С Определение №3634 от 18.12.2023 г. АС - Варна, след проведено производство по реда на чл. 197 и сл. АПК, е отменил решението на ръководителя на СНД. Срещу определението е подадена частна жалба от ръководителя на СНД, по която е постановено оспореното определение. Излага, че положителните и отрицателните предпоставки за допустимостта на искането са изброени в чл. 27 АПК, съответно за неговата редовност - в чл. 29 АПК. В случай че прецени, че искането е недопустимо, тъй като са налице отрицателните производствени предпоставки, или липсват положителните такива, както и че искането не е редовно и нередовността не е отстранена по реда на чл. 30, ал. 1 и 2 АПК, органът може да прекрати административното производство. Във всички тези случаи, когато органът се произнесе изрично и откаже да разгледа представения пред него въпрос по същество, за отправилия искането е налице субективно потестативно право на обжалване на изричния отказ пред съда - чл. 197, ал. 1 АПК. Тоест, правото на оспорване по визирания ред съществува само по отношение на изричен отказ на административен орган въобще да разгледа по същество отправеното до него искане. С оспорения административен акт обаче, ръководителят на СНД се е произнесъл по същество на отправеното до него искане за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост, отправено от „Рутил“ ЕООД. Искането е било разгледано по същество в неговата съвкупност и цялост по надлежния ред от назначен оценител по реда на чл. 10 ПМС № 114/2022 г. и съобразно Критериите за оценка. Установено е, че по отношение на предложението не са налице основанията за предоставяне на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост на „Рутил“ ЕООД. Основанията в Критериите и методологията за оценка на предложения за изпълнение на инвестиция по процедура „Технологична модернизация“ са коренно различни от предвидените в чл. 27 АПК условия за допустимост на едно искане за издаване на индивидуален административен акт по общия ред на АПК. С тях се оценява именно доколко по дадено проектно предложение е основателно да се предоставят средства конкретно от Механизма за възстановяване и устойчивост. Липсата на специална подсъдност по отношение на актовете, издавани на основание чл. 15, ал. 10, т. 2 ПМС № 114/2022 г., води до заключението, че в конкретния случай волята на законодателя е същите да подлежат на съдебен контрол по общия ред за обжалване на индивидуален административен акт. Решаващият състав по адм. дело № 2882/2022 г. на АС - Варна не е имал основание да разгледа делото по реда на раздел IV от глава десета на АПК, съответно не е било налице основание частната жалба срещу Определение № 3634 от 18.12.2023 г. да бъде оставяна без разглеждане. С постановяване на определението е нарушено правото му на защита. Прави искане определението да бъде отменено. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови определението си първоинстанционният съд е посочил, че частната жалба на ръководителя на СНД е срещу Определение № 3634 от 18.12.2023 г. по адм. дело №2882/2022 г., с което на основание чл. 200 АПК, във връзка с чл. 32 ПМС № 114/08.06.2022 г., е отменено Решение №РД-02-16-578 от 30.11.2022 г. на ръководителя на СНД и административната преписка му е върната за процедиране на подаденото от „Рутил“ ЕООД проектно предложение, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Изложил е, че постановеното по делото определение е по реда на чл. 197 и следващите от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 2 АПК определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство, като в случая това е „Рутил“ ЕООД. Административният орган не е страна в административното производство, поради което и не попада в кръга на лицата имащи право на жалба по реда на чл. 200, ал. 2 АПК. Частната жалба е подадена срещу акт, който не подлежи на касационно оспорване от подателя й, който е административния орган, чийто акт е отменен. Предвид посоченото и на основание чл. 231 във вр. с чл. 213а, ал. 2 и чл. 215, т. 4 АПК, АС – Варна е оставил без разглеждане частната жалба на ръководителя на СНД срещу Определение № 3643 от 18.12.2023 г. по адм. дело № 2882/2023 г. на АС – Варна. По допустимостта на обжалваното определение: Недопустим съдебен акт е налице, ако е постановен от първоинстанционния съд в нарушение на правилата за родовата подсъдност. Съгласно разпоредбата на чл. 213а, ал. 2 АПК, приложима и за частните жалби на основание чл. 231 АПК, частната жалба се оставя без разглеждане от първоинстанционния съд на основанията по чл. 215 АПК. Само ако не са налице основанията по ал. 2, съдът изпраща препис от частната жалба на другите страни – за отговор (чл. 213а, ал. 4 АПК). Едва след подаването на отговора или след изтичането на срока за отговор делото се изпраща на касационния съд (чл. 213а, ал. 5 АПК). С правомощието да остави частната жалба без разглеждане, ако бъде установено някое от основанията по чл. 215 АПК, разполагат и председателят на касационния съд или неговите заместници, съответно председателят на отделението, както и съдът при образувано касационно производство, видно от чл. 213а, ал. 6 АПК. Това обаче не лишава първоинстанционния съд от изрично предоставеното му правомощие по чл. 213а, ал. 2 АПК. Съгласно чл. 215, т. 4 АПК (на което основание е постановено оспореното определение) жалбата се оставя без разглеждане, когато е подадена против акт, който не подлежи на касационно оспорване. За да постанови определението си АС – Варна е приел, че определението, срещу което е подадена частната жалба на ръководителя на СНД не подлежи на оспорване от подателя й. Недопустим съдебен акт е налице и когато актът не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. налице е била отрицателна процесуална предпоставка или е липсвала положителна такава, които не са давали право на съда да разгледа повдигнатия пред него спор. В настоящия случай частната жалба на ръководителя на СНД не е разгледана по същество от АС – Варна, а напротив – тя е оставена без разглеждане. Предвид посоченото, обжалваното определение не е недопустимо. По правилността на обжалваното определение: Инстанционен контрол за законосъобразността на съдебния акт, постановен в производство по реда на чл. 197 - 201 АПК, може да бъде направен само ако съдът е сезиран с жалба от страна, на която законът е предоставил право на обжалване. Член 200, ал. 2 АПК изрично определя правните субекти, които са носители на правото на обжалване на съдебния акт по чл. 200, ал. 1 АПК. Между тях не е административният орган, тъй като той не е страна в административното производство, а решаващ орган. Съгласно чл. 15, ал. 1 АПК, страна в административния процес може да бъде и административният орган, но това става само на фазата на съдебното, не и на фазата на административното производство. На фазата на административното производство административният орган е решаващ, овластен от закона орган да издаде определен административен акт, съответно – да извърши административна услуга. Поради това той, с оглед на чл. 200, ал. 2 АПК, не е носител на правото на обжалване на съдебния акт по чл. 200, ал. 1 АПК. Спорният въпрос в случая е приложим ли е бил приетият от АС – Варна ред по чл. 197 и сл. АПК за разглеждане на жалбата на „Рутил“ ЕООД, за да се приеме, че жалбата на административния орган срещу постановеното от него определение е недопустима. След отправено до съответния административен орган искане за образуване на административно производство, възниква неговото задължение, ако са налице изискуемите от закона предпоставки за допустимост на искането и ако то е редовно, да се произнесе по искането по същество. Ако искането е недопустимо или е нередовно и нередовността не е отстранена в срок, органът може да откаже да разгледа представения пред него въпрос по същество и да прекрати производството по искането. В този случай изричният отказ подлежи на обжалване по реда на чл. 197 и сл. АПК. Това съдебно производство има за цел да установи законосъобразността на преценката на административния орган за недопустимост и/или нередовност на искането, с което е сезиран, но не и установяването налице ли са основанията за издаване на искания административен акт. Видно от чл. 8, ал. 1 ПМС №114/2022 г. при процедура чрез подбор на предложения за изпълнение на инвестиции се извършва: 1. оценяване на всяко предложение, подадено в определения срок, което включва: а) оценка на административното съответствие и допустимостта; б) техническа и финансова оценка; 2. класиране на предложенията, чиято оценка е по-голяма или равна на минимално допустимата по чл. 16, ал. 1, в низходящ ред; 3. определяне на предложения, за които се предоставят средства от Механизма. Съгласно чл. 15, ал. 1 ПМС №114/2022 г., на основание на която разпоредба е издаден обжалваният в първоинстанционното производство административен акт, оценката на административното съответствие и допустимостта се извършва от членове на оценителната комисия, като те могат да бъдат подпомагани от помощник-оценители. Когато при оценката по ал. 1 се установи липса на документи и/или друга нередовност, комисията еднократно изпраща на кандидата уведомление за установените нередовности и определя срок за тяхното отстраняване, който не може да бъде по-кратък от 7 дни. Уведомлението съдържа и информация, че неотстраняването на нередовностите в срок може да доведе до недопускане на предложението до техническа и финансова оценка и прекратяване на производството по отношение на кандидата. Отстраняването на нередовностите не може да води до промени по същество (чл. 15, ал. 2 ПМС №114/2022 г.). Въз основа на извършената оценка на административното съответствие и допустимостта комисията по чл. 10, ал. 1 изготвя списък на предложенията, които не се допускат до техническа и финансова оценка. В списъка се посочват и основанията за недопускане. Списъкът се публикува на интернет страницата на структурата за наблюдение и докладване и в информационната система за Механизма, а за недопускането се съобщава на всеки от кандидатите, включени в списъка, по реда на чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс (чл. 15, ал. 3 ПМС №114/2022 г.). Кандидат, чието предложение е включено в списъка по ал. 3, може писмено да възрази пред ръководителя на структурата за наблюдение и докладване в едноседмичен срок от съобщаването. (чл. 15, ал. 4 ПМС №114/2022 г.). След извършване на проверка от определени от ръководителя на СНД лица и изготвяне на писмено становище от тях, ръководителят на структурата за наблюдение и докладване се произнася по основателността на възражението в 3-дневен срок от получаването на становището. При произнасянето си той или връща предложението за техническа и финансова оценка или прекратява производството по отношение на кандидата, чието предложение не е допуснато до техническа и финансова оценка (чл. 15, ал. 10 ПМС №114/2022 г.). Съгласно чл. 32 ПМС № 114/2022 г., административните актове, издадени в производствата по това постановление, се оспорват по реда на АПК. Видно от посочената правна уредба производството, приключило с обжалвания в първоинстанционното производство административен акт, е за преценка на административното съответствие и допустимостта на подаденото предложение за изпълнение на инвестиция. В него, съгласно чл. 15, ал. 2 ПМС № 114/2022 г., се преценява и редовността на предложението. Обстоятелството, че конкретните предпоставки за допустимост и редовност се съдържат в ПМС № 114/2022 г., в посочените в него актове и в документа по чл. 5, ал. 1, т. 1 от Постановлението и допълват тези в чл. 27 и чл. 30 АПК не може да доведе до различен правен извод. Липсва правна регламентация, че редът по чл. 197 и сл. АПК е приложим, само ако производството по дадено искане е прекратено на основанията посочени в АПК. В случая, в една макар и по-усложнена процедура, а именно – чрез назначаване на оценителна комисия и помощник-оценители, е извършена именно преценка на редовността и допустимостта на предложението на кандидата. Производството е приключило с издаването на акт, с който то е прекратено, като предложението на „Рутил“ ЕООД не е разгледано по същество, а именно - на етапа в който се извършва техническа и финансова оценка на предложенията. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е било налице нормативно основание за прилагане на глава десета, раздел IV АПК и ръководителят на СНД не е легитимиран да оспорва постановеното от него определение. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение