Определение № 391 от 18.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 257/2010 г.

Производството е образувано по частна жалба на О. Д. Т., гр. С. чрез адв. А против определението от 2.02.2010 г., постановено по т.дело №636/2009г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е прекратено производството по делото и е разпоредено то да бъде изпратено на ВКС за отстраняване на явна фактическа грешка в решение №147/8.12.2009г. по т.дело № 283/2009г. Според жалбоподателя е недопустимо да се повдига въпрос за очевидна фактическа грешка по реда на чл.192, ал.2 ГПК отм. служебно от въззивния съд, без той да е иницииран от съда постановил решението или от страна по делото. Жалбоподателят иска отмяна на определението като неправилно и постановено в нарушение на чл.192, ал.2 ГПК отм. Излага съображения за отсъствието на основания за допускане на поправка в решението на ВКС поради допусната очевидна фактическа грешка. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение приема подадената частна жалба за недопустима. Предмет на частната жалба е определение, с което не се прегражда производството по делото, поради което то не подлежи на касационен контрол. Макар и прекратително, с определенито на ВАС не се слага край на производството по делото, а временно се отлага произнасянето по въззивната жалба на О. Т. Съгласно чл. 274 от ГПК на касационен контрол подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби преграждащи по-нататъшното развитие на делото или за които изрично в закона е посочено, че подлежат на обжалване. Определението не е от посочената категорията актове, поради което частната жалба като недопустима ще следва да бъде оставена без разглеждане. С оглед на изложеното ВКС, Търговска колегия, първо отделение