Определение № 205 от 12.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1730/2019 г.

Производството е образувано по касационна жалба на „ОТП Факторинг България“ ЕАД – [населено място] срещу решение № 103 от 19. 03. 2019 г. по гр. д. № 5/2019 г. на Софийски окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 220 от 29. 10. 2018 г. по гр. д. № 1805/2017 г. на Ботевградски районен съд, с което са отхвърлени евентуално предявените осъдителни искове на касатора срещу В. Н. П. по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ за заплащане на сумата 23 531, 20 лв. - главница и сумата 6096, 98 лв. - договорна лихва за периода 3. 03. 2011 г. – 2. 09. 2011 г. С определение № 232 от 8. 04. 2020 г. по т. д. № 1730/2019 г. на ВКС, I т. о. е било допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по значимия за изхода на делото въпрос: Надлежното уведомяване от страна на кредитора за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за банков кредит може ли да бъде инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение на длъжника? С разпореждане от 31. 10. 2019 г. на Председателя на ВКС е образувано тълк. д. № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС по следния въпрос: При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа на всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост? Решението по тълкувателното дело е от значение за произнасянето по касационната жалба по настоящото дело. Поради това е налице основанието по чл. 292 ГПК за спиране на настоящото производство до постановяване на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение