Определение № 870 от 08.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 463/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. П. П. чрез неговия пълномощник по делото адв. Т. С. против решение № 383 от 09.03.2012 г. по гр.д. № 53/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 516 от 01.12.2011 г. по гр.д. № 14582011 г. на Карловския районен съд в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба между касатора и Г. Л. П. /Б./ по отношение на 51 бр. говеда, индивидуализирани в решението по код на животното и номер на ушна марка, при квоти по ½ ид. част за двамата съделители. В жалбата са наведени доводи за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Жалбоподателат сочи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по разрешения с него правен въпрос дали допуснатите до делба животни представляват съпружеска имуществена общност или са лично имущество по смисъла на чл. 22, т.2 СК като служещи за упражняване на професията на касатора като земеделски производител. В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация Г. Л. Б. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което е допусната делба на процесните 51 бр. говеда, въззивният съд е приел, че същите са придобити през време на брака в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи, поради което представляват съпружеска имуществена общност, която след прекратяване на брака с развод се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни права за двамата - по ½ ид. част. Намерил е за неоснователно възражението на касатора, че животните са негова лична лична собственост по смисъла на чл. 22, т.2 СК, като се е обосновал с това, че животните не представляват средство, чрез което жалбоподателят осъществява дейността си по отглеждане на животни като земеделски производител, а резултат от тази дейност. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. С оглед конкретните факти по делото, поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос, свързан с приложението на чл. 22, т.2 СК, касае хипотеза, която не е често срещана в практиката на съдилищата, поради което произнасянето на касационната инстанция би имала значение за точното прилагане на закона. Водим от гореизложеното съдът