Определение № 9439 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9142/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба на Н. М. Д., Д. К. А. и Р. К. К., чрез процесуалния им представител адв. Кралева, против определение № 909 от 03.06.2025г., постановено по адм. д. № 202/2025г. по описа на Административен съд - гр. Кюстендил, с което е оставена без разглеждане жалбата им против заповед № РД – 00 - 287 от 22.02.2023г. на кмета на община Кюстендил, с която на основание чл. 99 т. 2 АПК се изменя, издадената на основание 135, ал. 3 ЗУТ, заповед № РД – 00 – 1594 от 23.11.2022г. на кмета на община Кюстендил, с която е разрешено изработване на проект за изменение на Подробен устройствен план – План за застрояване (ИПУП - ПЗ) за УПИ IІІ – 2808, кв. 154 по плана на ЦГЧ - гр. Кюстендил като вместо текста: „Ф. К. К. и максимална етажност /височина/ - до 3 /до 10м./ се променя да се чете: „Д. К. Д. и максимална етажност /височина/ - от 3 до 5 /от 10м. до 14м./, така както е показано на представеното мотивирано предложение и с което определение е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Навежда съображения, че е неправилен извода на съда за недопустимост на обжалването на заповедта, тъй като изменената с нея заповед по чл. 135 ал. 3 ЗУТ е загубила правното си значение, поради това, че е издадена заповед за одобряване на ПУП – ПЗ. Посочва, че това е така, тъй като оспорената заповед е издадена в различно производство по чл. 99 т. 2 АПК, т.е. на различно основание. Посочва и че са били релевирани доводи за нищожност на заоведта. Навежда съображения и че заповедта по чл. 135 ал. 3 ЗУТ не е влзнала в сила, тъй като не е била съобщена на заинтересованите лица. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопризводствените действия. Ответникът Кметът на община Кюстендил изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение първоинстанционният съд е приел, че жалбата е недопустима на основание чл. 159 т. 1 АПК, тъй като липсва годен за обжалване административен акт. Приел е, че след издаването на опорената в това производство заповед и заповедта по чл. 135 ал. 3 ЗУТ, която се изменя с оспорената в това производство заповед, на 05.01.2024г. е издадена заповед № РД – 00 – 32, с която е одобрен проект за изменение на ПУП – ПЗ за УПИ III – 2808, кв. 154 по плана на ЦГЧ на гр. Кюстендил. Посочил е, че тази заповед е оспорена от Н. Д., Д. А. и Р. К., като е образувано адм.д. № 84/2024г. по описа на АС – гр. Кюстендил, като делото е спряно до произнасянето по настоящото производство. Съдът е приел, че заповедта по чл. 135 АПК е етап от процедурата по изменение на ПУП и има самостоятелно значение само докато производството пред административния орган е висящо, т.е. до издаването на крайния акт. Изложил е съображения, че с одобряването на проекта за изменение на ПУП – ПЗ, производството в неговата администраивна фаза приключва и значение има само крайния акт, като на обжалване подлежи именно този краен акт, а в процеса на неговото оспорване следва да се провери и законосъобразността на заповедта за допускане на изменението на ПУП. По тези съображения е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед в настоящото производство е такава по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, с която се разрешава изработване на проект за изменение на ПУП, като с нея по същество се изменя част от предходната заповед, издадена на същото правно основания, като заповедта за изменение става неразделна част от заповета, която се изменя. От събраните по делото доказателства е установено, че производството по изменение на ПУП – ПЗ е приключило, като е издадена заповед № РД – 00 – 32 от 05.01.2024г. на кмета на община Кюстендил, с която е одобрен проект за изменение на ПУП – ПЗ за УПИ III – 2808, кв. 154 по плана на ЦГЧ на гр. Кюстендил. Действително заповедите по чл. 135, ал. 3, респ. ал. 5 ЗУТ подлежат на самостоятелен съдебен контрол, но такова оспорване е допустимо само преди издаване, въз основа на заповедта по чл. 135, ал. 3 респ. ал. 5 ЗУТ, на съответния административен акт за одобряване изменението на ПУП, както правилно е приел и съставът на АС – гр. Кюстендил. Заповедта по чл. 135 ЗУТ е само етап от процедурата за изменение на ПУП и след като тази процедура приключва с издадена заповед за одобряване изменението на ПУП - ПЗ, то на обжалване подлежи само последният административен акт, в което производство следва да се провери и законосъобразността на заповедите за допускане изработване на проект за изменение на ПУП като част от производството по издаване на крайния административен акт. В случая с жалбата е оспорена процесната заповед за изменение на заповедта за разрешаване изработване на проект за изменение на ПУП, но не е спорно между страните, че и заповедта, с която е одобрено изменението на ПУП, т.е. крайния акт, е също оспорен от жалбоподателите в настоящото производство, по което оспорване е образувано административно дело в АС – гр. Кюстендил. Следователно оспорването на процесната заповед, след като е постановен административен акт за одобряване на изменение на ПУП е недопустимо, поради липсата на годен за оспорване административен акт. Във връзка с изложеното като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, поради наличието на прекратителното основание по чл. 159 т. 1 АПК, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, съответен на материалния закон. Предвид горното оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по частната жалба кмета на община Кюстендил, макар и основателно предвид изхода на спора, не следва да бъде уважено, тъй като не са представени доказателства за строени такива. В случая не се дължи и юрисконсултско възнаграждение, тъй като ответника не е представляван от юрисконсулт и подаденият писмен отговор на частната жалба изхожда директно от ответника. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,