Определение № 632 от 16.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 623/2011 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК. С определение № 480 от 12.08.2011 г. по ч.гр.д. № 506/2011 г. на Добричкия окръжен съд е потвърдено определение от 20.06.2011 г. по гр.д. № 332/2010 г. на Добричкия районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск по чл. 415 ГПК и е върната исковата молба на С. Д. С.. Срещу въззивното определение на Добричкия окръжен съд е депозирана частна жалба от С. Д. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Х. Х. от АК-Д., който го обжалва изцяло като счита, че то е неправилно и моли да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване, инкорпорирано в жалбата се сочи хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответницата по частната жалба О. И. Д. от [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК. Частната жалба е процесуално недопустима. С определение № 480 от 12.08.2011 г. по ч.гр.д. № 506/2011 г. на Добричкия окръжен съд е потвърдено определение от 20.06.2011 г. по гр.д. № 332/2010 г. на Добричкия районен съд, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск по чл. 415 ГПК, поради липса на правен интерес, тъй като издадената заповед за изпълнение е била обезсилена на основание чл. 415, ал. 2 ГПК и е върната исковата молба на С.. Предмет на делото са предявените от ищеца срещу ответницата установителни искове, че дължи сумата от 1 000 лв., представляваща невърнат паричен заем, законната лихва върху главницата, считано от 05.01.2011 г. до окончателното й изплащане, сумата от 25 лв. – разноски за заповедното производство/държавна такса/ и сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение., т.е. цената на исковете е в размер на 1 000 лв. главница и 325 лв. разноски. Касационното обжалване е ограничено само от един установен от законодателя формален критерий – цената на иска/чл. 280, ал. 2 ГПК/, и от реалните критерии за допускане на касационното обжалване, които се проверяват от ВКС – чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й, обнародвана в Д.В., бр. 100/21.12.2010 г., в сила от същата дата, въззивните решения, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. са изключени от обхвата на факултативния касационен контрол. С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК в редакцията й, обнародвана в Д.В., бр. 100/21.12.2010 г., в сила от същата дата, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Както се посочи по-горе, цената на предявените искове възлиза на сумата от 1 000 лв. главница и сумата от 325 лв. деловодни разноски в заповедното производство, т.е. цената и на двата обективно съединени иска е под 5 000 лв. Съгласно § 25 от ПЗР на З./ДВ, бр. 100/2010 г./ висящите производства се довършват по досегашния ред. Висящо пред съответната инстанция обаче е онова производство, което е образувано по жалба от правоимащия преди датата на влизане в сила на З./2010 г./. В случая преди да бъде подадена касационна жалба, в т.ч. и частна касационна жалба висящо касационно производство не съществува, съответно няма как за него да се приложи стария ред. В случая частната касационна жалба е подадена на 26.09.2011 г. с вх. № 5161 и към тази дата не е допустима на основание редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК и чл. 274, ал. 4 ГПК, след измененията, направени със З./ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./. В заключение, тъй като цената на всеки един от предявените искове е под предела, определен в закона въззивното определение не подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения, частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството пред Върховния касационен съд бъде прекратено. С оглед на този резултат, настоящия състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че е безпредметно произнасянето по допустимостта на частната касационна жалба на С. Д. С. от [населено място] по основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,