Определение № 11 от 30.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4303/2008 г.

Производството е по чл.307, ал.1 от ГПК. Образувано е по молба на Ж. Л. К. от гр. С., за отмяна на влязло в сила определение от 18.10.2006г. по гр.д. №15577/2006г. на Софийски районен съд, с което е осъдена Ж. Л. К. да заплати на И. П. А., действащ в качеството му на управител на Е. с. – гр. С., бул.”А” №34, на основание чл.237, б.”к” от ГПК, във връзка с чл.10 от ПУРНЕС сумата 6915,11лв. съгласно решение на ОС на ЕС по протокол от 29.03.2006г., ведно със законната лихва от 17.07.2006г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 140,90лв.-разноски по делото. В молбата на Ж. Л. К. за атакуваното определение в несъответствие с останалите данни се твърди, че определението е прекратително, каквото видно от данните по делото не е постановявано, а на посочената от молителката дата по делото е постановено определение по чл.237, б.”к” от ГПК/отм./, с което е приключило производството по делото, образувано по молбата за издаване на изпълнителен лист на посоченото основание. В молбата са изложени оплаквания, че атакуваното определение е основано на неверни обстоятелства: относно качеството й на бивш домоуправител и на редовно връчване на поканата за доброволно плащане на сумата. Сочи, че поканата за доброволно изпълнение й е връчена чрез назначения й особен представител в изпълнителното производство на 21.08.2007г. Представя протоколи от 17.05.2005г. и 16.12.2004г., които са подписани от нея. Ответникът по молбата И. П. А., действащ в качеството му на управител на Е. с., оспорва молбата като процесуално недопустима по съображения в писмен отговор. Върховният касационен съд, ІІІ гр.о. намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Отмяната по реда на чл.303 от ГПК е извънредно средство за контрол на ползуващи се със сила на присъдено нещо съдебни актове, срещу чиято незаконосъобразност не съществува друг ред за защита. Определението, чиято отмяната се иска, е за издаване на изпълнителен лист въз основа на извънсъдебно изпълнително основание. Това определение не се ползва със сила на присъдено нещо, тъй като е постановено въз основа на несъдебно изпълнително основание, а не в състезателно производство, решението по което разрешава спора със сила на присъдено нещо, и тъй като срещу незаконосъобразността на атакуваното определение съществува друг ред за защита. Такъв друг ред съществува с оглед възможността да се обжалва разпореждането за издаване на изпълнителния лист при липса на процесуалните изисквания за законност на изпълнителния процес по реда на чл.244 от ГПК/отм./, респективно реда на чл.250 от ГПК/отм./ във връзка с §2, ал.9 ПЗР на ГПК когато се оспорват материалноправните предпоставки за неговата законност, което изключва приложимостта на извънредния способ на отмяната. Предвид изложеното молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение