Определение № 46 от 27.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 48/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Н. С. А. в качеството й на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] срещу определение № 220 от 02.11.2016 г. по ч.гр.д. № 4545/2016 г. на ВКС, ІІ г.о. С него е оставена без разглеждане като недопустима подадената от Н. С. А. частна касационна жалба срещу определение № 2536 от 22.07.2016 г. по в.ч.гр.д. № 3412/2016 г. на Апелативен съд-София, с което е потвърдено разпореждане от 30.05.2016 г. по в.гр.д. № 11363/2015 г. на Софийски градски съд за връщане като просрочена на подадената от Н. А. касационна жалба срещу постановеното по делото въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че частната касационна жалба е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу определение, постановено от апелативен съд, което е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС по аргумент от чл. 274, ал.2 ГПК в редакция след изменението в ДВ, бр. 50/2015 г. Така постановеното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК след изменението в ДВ, бр. 50/03.07.2015 г., когато определенията по ал.1 са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, те подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд. В разпоредбата на чл. 274, ал.2 ГПК не е предвидена възможност за последващо обжалване пред ВКС на определението, с което апелативният съд се произнася по частната жалба. Тази правна уредба налага извод, че определението, с което апелативният съд се произнася по валидността, допустимостта и законосъобразността на постановено от долната инстанция определение или разпореждане от категорията на визираните чл. 274, ал.1, т.1 и 2 ГПК, е окончателно и с постановяването му редът за инстанционен контрол е изчерпан. В случая с разпореждането от 30.05.2016 г. по в.гр.д. № 11363/2015 г. на Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, е разпоредено връщането на подадената от Н. А. касационна жалба срещу постановеното по същото дело въззивно решение № 1940 от 07.03.2016 г. като просрочена. Това разпореждане е обжалвано пред Софийския апелативен съд, който се е произнесъл по същество на спора, като го е потвърдил. Предвид изложеното по- горе, постановеното от апелативния съд определение е окончателно, не подлежи на обжалване пред ВКС, поради което правилно съставът на ВКС е приел, че подадената срещу това определение частна касационна жалба е процесуално недопустима и е оставил същата без разглеждане. По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното съдът