Определение № 459 от 08.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 1596/2017 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение №255 от 25.01.2017 г. по ч.гр.д.№226/2017 г. на САС, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу определение от 25.08.2016 по в.гр.д.№5714/2015 г. на СГС, с което на основание чл.231, ал.1 от ГПК е прекратено производството по делото и е обезсилено решение от 20.07.2015 г. по гр.д.№52707/2013 г. на СРС, 34 с-в. В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, са поставени въпроси, които според жалбоподателя обосновават допускането на касационно обжалване. Ответникът по частната касационна жалба не изразява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като разгледа данните по делото, намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 от ГПК /ред. ДВ, бр.50/03.07.2015 г., в сила от 07.07.2015 г./, когато преграждащите определения и тези, за които законът изрично е предвидил обжалваемостта им, са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, то те подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд, като законът, след изменението му, не предвижда възможност за касационно обжалване на тази категория определения. В този смисъл и тъй като с постановяване на обжалваното определение /с което е потвърдено преграждащо определение на СГС, действащ като въззивна инстанция/ инстанционният контрол е изчерпан, частната касационна жалба срещу този съдебен акт е недопустима, независимо от указаната в последния възможност да се обжалва пред ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,