Определение № 840 от 19.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 766/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 5366/28.VІІ.2010 г. на „Т-1” ООД - Б, подадена против определение № 1019 на Бургаския ОС, ГК, от 6.VІІ.2010 г., постановено по ч. т. дело № 1025/10 г., с което е била оставена без разглеждане частна жалба на този търговец срещу първоинстанционното определение № 3077 на Бургаския РС, ГК, от 30.ІV.2010 г по ч.гр. дело № 756/10 г.: за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в словесното изписване на цифрата, означаваща сума в размер на 24 490.63 лв. в съдържанието на заповед № 449/8.ІІ.2010 г., както и в текста на издадения въз основа на нея изп. лист. Оплакването на търговеца частен жалбоподател е за неправилност на атакуваното прекратително определение на Бургаския ОС, поради което се претендира отменяването му и „даване указания на въззивната инстанция за продължаване на процеса”. Като ответник по частната жалба едноличният търговец С. Ат. А. от гр. Пл, действащ с фирмата „Им-С-С. А.”, не е ангажирал свое становище по основателността на съдържащото се в нея оплакване. Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Бургаския ОС, настоящата частна жалба на „Т-1” ООД - Б ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 247, ал. 4 ГПК съдебният акт, отнасящ се до поправка на очевидна фактическа грешка, подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване този, за който поправката се отнася. В процесния случай ЕТ е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и на изпълнителен лист въз основа на нея срещу посоченото в заявлението търговско д-во – настоящ частен жалбоподател. Независимо от размера на претендираната в заповедното пр-во сума, съгласно правилото на чл. 413, ал. 1 ГПК, заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта й за разноските. Поради това недопустимо по закон е и обжалване на определението на първостепенния съд за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в заповед за изпълнение и в издаден въз основа на нея изп. лист. Като е приел това и е оставил без разглеждане частната жалба на „Т-1” ООД, съставът на Бургаския ОС е постановил правилно /законосъобразно/ прекратително определение, което поради това ще следва да бъде потвърдено. Неотносими са инвокираните в настоящата частна жалба доводи, че в атакувания акт на въззивния съд бил коментиран несъществуващ договор, съгласно който били издадени няколко фактури. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение