Определение № 55 от 08.02.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна жалба от К. И. Д. против определение № 275/29.10.2009г. по ч. гр.д. № 467/2009г. на Смолянски окръжен съд, с което е отменено определение № 1118/17.08.2009г., постановено по гр.д. № 689/2009г. на Смолянски РС и вместо това е отхвърлена, подадената от него молба за допускане на обезпечение на иска му по чл. 440, ал.1 от ГПК против страните по изпълнително дело № 174/2007г. по описа на СИС при Смолянски РС П. Н. В. и Х. К. Д. да се признае за установено, че длъжницата Д. не е собственик на втория жилищен етаж, таванския етаж и стопанска постройка, построени в парцел **** от кв. 49 по плана на Стойките, ведно с ½ ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху държавно дворното место и от общите части на сградата чрез спиране на изпълнението по това изпълнително дело. Жалбоподателят обосновава допускането до разглеждане от касационната инстанция позовавайки се на противоречие в практиката на съдилищата по въпроса “по кой процесуален ред третото лице в изпълнителното производство, което е владелец на недвижимия имот, към който е насочено изпълнението следва да защити правата си – дали чрез обжалване действията на съдия-изпълнител / чл. 435, ал.4 от ГПК/, или по исков ред /чл. 440, ал.1 от ГПК/ в случаите, когато се касае за такива действия, извън изрично посочените в чл. 435, ал. 4 и 5 от ГПК” Представя определение от 16.06.2008г. по гр.д. № 285/2008г. и определение № 18/11.02.2009г. по гр.д. № 47/2009г. По същество счита определението неправилно поради противоречие с процесуалния закон, като излага съображения, че предявеният иск е допустим и вероятно основателен, тъй като третото лице може да избира от каква защита да се ползва, а чрез допускане на обезпечението ще бъде възможно изпълнението на решението по предявения от него отрицателен установителен иск. Ответникът П. Н. В. оспорва допускането до касация, като счита, че обжалваното определение е съобразено със представената съдебна практика, тъй като предявеният иск е недопустим, както и спирането на изпълнението на основание чл. 453, т.2 от ГПК, тъй като възбраната по изпълнителното производство е вписана преди вписване на исковата молба по чл. 87, ал.3 от ЗЗД, от постановеното решение по която ищеца иска да черпи права. Върховният касационен съд, състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: По допускане на частната жалба до касационно обжалване. Формулираният в изложението към частната касационна жалба основен процесуален въпрос е “по кой процесуален ред третото лице в изпълнителното производство, което е владелец на недвижимия имот, към който е насочено изпълнението следва да защити правата си – дали чрез обжалване действията на съдия-изпълнител / чл. 435, ал.4 от ГПК/, или по исков ред /чл. 440, ал.1 от ГПК/ в случаите, когато се касае за такива действия, извън изрично посочените в чл. 435, ал. 4 и 5 от ГПК” За да постанови обжалваното определение, въззивния съд е съобразил следните факти: На 22.11.2005г. е вписана възбрана по изпълнително дело № 266/20005г. на СИС при Смолянски РС, по което П. Н. В. е взискател, а Х. К. Д. е длъжник. Изпълнението е насочено върху описания по-горе имот, предмет на иска по чл. 440, ал.1 от ГПК. Това изпълнително дело е било изпратено по подсъдност на Асеновградски РС, но в последствие пак е върнато на Смолянски РС, но вече е под нов № 174/2007г. Ищецът К. Д. е предявил против дъщеря си Х. Д. иск по чл. 87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на алеаторния договор за прехвърляне на описания по-горе недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен с н.а. № 234,т.ІІ/26.04.1995г. Исковата молба по този иск е вписана на 13.02.2006г., искът е уважен и решението е вписано на 17.10.2007г. Предвид обратното действие на развалянето на договорите, ищецът К в предявения отрицателен установителен иск по чл. 440, ал.1 от ГПК иска установяване, че ответницата Х, длъжник в изпълнителното производство не е собственик на недвижимия имот. Върху него са предприети изпълнителни действия и последното такова е оценка на имота с оглед публичната му продан. Въззивният съд е отказал допускане на обезпечение, като се е мотивирал с два извода. Тъй като ищецът е във владение на процесния имот, защото си е запазил правото на ползване още при прехвърлянето, съдът е приел, че той е могъл да обжалва действията на съдия изпълнител. Решаващите мотиви на съда обаче са свързани с това, че възбраната по изпълнителното дело е вписана преди вписване на исковата молба за разваляне на алеаторния договор и на основание чл. 453, т.2 от ГПК решението по нея не може да му се противопостави като кредитор. В този смисъл съдът е приел, че щом исковата молба по чл. 87, ал.3 от ЗЗД не може да се противопостави на кредитора В., то иска по чл. 440, ал.1 от ГПК е недопустим, както и спиране на изпълнението за обезпечение на същия. От изложеното става ясно, че крайния извод по поставения с молбата за обезпечение спор не е предопределен от поставения в изложението към касационната жалба въпрос. Спирането на изпълнението е недопустимо, защото преди вписване на исковата молба за разваляне на алеаторния договор, кредиторът е вписал възбрана върху същия имот и последващите действия не могат да му се противопоставят. В отношенията между ищецът К дъщеря му Х. Д. решението за разваляне на алеаторния договор има сила на присъдено нещо и е задължително, т.е. той е собственик в отношенията по между им и евентуално решение по чл. 440, ал.1 от ГПК е без значение. В отношенията с кредитора П. В. това решение би му било непротивопоставимо на основание чл. 453, т.2 от ГПК. Затова предявеният иск е недопустим, както и обезпечаването му чрез спиране на изпълнението. Това са основните мотиви, по които не е формулиран основния процесуален въпрос от частния жалбоподател. Формулираният въпрос свързан с пътя на защита на третото лице е неотносим към крайния изход по спора с оглед нормата на чл. 453, т.2 от ГПК и поради това той не обосновава допускане до касация. Това е достатъчно основание да не се допуска касационен контрол на обжалваното определение. За пълнота следва да се отбележи, че не е налице и допълнителното основание за допускане до касация, наведено от жалбопоадтеля – противоречие в съдебната практика. Първото от двете определения от 16.06.2008г. на Кюстендилски ОС определя кога третото лице може да обжалва действията на съдия изпълнител, но не посочва кога е допустим иска по чл. 440, ал.1 от ГПК, т.е. това определение не разглежда точно поставения от жалбоподателя въпрос и е неотносимо. Второто определение № 18/11.02.2009г. на Хасковския окръжен съд приема, че за да се допусне обезпечение, предявеният иск следва да е допустим. Същият извод е направил и въззивният съд с обжалваното решение и е приел, че защото предявеният иск е недопустим, не следва да се допуска обезпечение. По изложените съображения, не са налице основанията за допускане до касационен контрол обжалваното с частната касационна жалба въззивно определение, поради което то не следва да се допуска до касация. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение