Определение № 7415 от 14.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4134/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по частна жалба на Н. Г. С. срещу Определение № 3939/02.04.2024 г., постановено по адм. дело № 9169/2023 г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от внасяне на държавна такса, в производството образувано по частна жалба на Н. Г. С. против Решение № 12975 от 21.12.2023 г., постановено по адм. дело № 9169/2023 г. по описа на Върховния административен съд, в частта, с характер на определение, с която касационната жалба, подадената от С. против Решение № 4749/ 13.07.2023г. по адм. дело № 4267/2023г. на Административен съд София-град е оставена без разглeждане и производството в тази част е прекратено. С доводи за неправилност се иска отмяната му. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като прецени данните по делото и доводите наведени в частната жалба, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение тричленен състав на Върховния административен съд отхвърля искането на Н. Г. С. за освобождаване от заплащане на дължимата се по делото държавна такса в размер на 30 лева. След съвкупна преценка на релевантните обстоятелства, съобразно представената от частния жалбоподател декларация и други доказателства, тричленният състав приема, че страната разполага със средства за заплащане на държавна такса за производството. Обоснован е извод, че имущественото състояние на частния жалбоподател, който притежава недвижим имот, лек автомобил и парични спестявания, както и доходи от пенсия, позволяват заплащане на държавна такса за воденото частно съдебно производство. Поради изложеното тричленният състав намира, че не са налице предпоставки за освобождаване на жалбоподателя от внасяне на държавна такса, поради което искането като неоснователно е оставено без уважение. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Задължението за внасяне на държавна такса в размер на 30 лв. за подадена частна жалба произтича от нормата на чл. 235а АПК. Съгласно чл. 227а, ал. 2, т. 1 - 7 АПК, вр. чл. 236 АПК, държавна такса по производството не се внася от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да я заплатят. При разглеждане на молбата за освобождаване от държавна такса съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с писмена декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други относими обстоятелства. Към искането си за освобождаване от внасяне на държавна такса, дължима се за подадената от него частна жалба, Н. Г. С. представя Декларация за материално и гражданско състояние, в която установява, че е неженен, здравословното му състояние е незадоволително, притежава недвижим имот с обща площ от 857 кв.м., находящ се в гр. София, обл. София, район [район], [улица], придобит чрез дарение и 1/12 част от възстановени земеделски земи, две моторни превозни средства – БМВ Х3 2.0 Д, дата на регистрация 21.07.2006г. и форд „Ескорд“ 1996г., който не е в движение. Частният жалбоподател сочи, че не извършва търговска дейност като едноличен търговец, не получава доходи от трудово правоотношение, няма сключени граждански договори, не получава доходи от наеми не притежава акции, облигации и дялове в търговски дружества, не получава доходи от други източници освен от пенсия, която е в размер на 803, 11 лева. Декларирано е, че частният жалбоподател притежава парични влогове на свое име, но поради влошеното му здравословно състояние не може да посочи банката и наличностите по банкова сметка. Към декларацията е представен Договор за хосписни грижи от 21.10.2023 г., сключен от Н. О. Т. – племенник на частния жалбоподател като „поръчващ“, съгласно който последният е настанен в хоспис „М.“ за периода от 21.10.2023 г. до 01.10.2024 г. с цена на услугата 70 лева на денонощие. За пълнота на изложението следва да се посочи, че към частната жалба е представено пълномощно, с което Н. Г. С. упълномощава адв. Р. Н. Григорова да го представлява пред органите на съдебната власт като осъществява процесуално представителство и изготвя, подписва и подава частни жалби и др., като в т.3, б.“а“ е договорено възнаграждение от 1200 (хиляда и двеста) лева за запознаване с материалите, изготвяне на писмени бележки, молби, искания, възражения, касационни жалби, частни жалби и др. и по 300 (триста) лева за всяко заседание срещу разходен документ – разписка. В чл.3, б.“б“ от пълномощното е посочено, че са платени в брой 1300 (хиляда и триста) лева. При тази фактическа установеност настоящата инстанция счита, че за жалбоподателя не са налице основания за освобождаване от внасяне на дължимата се държавна такса. По делото липсват убедителни данни, че са налице обективни условия, които поставят страната в невъзможност да заплати дължимата държавна такса, която е в нормативно определен размер от 30 лв. Установените по делото обстоятелства не позволяват да се изгради обосновано заключение за необходимостта от освобождаване от държавна такса, поради което искането правилно е отхвърлено. С оглед на изложеното определението е правилно и не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,