Определение № 822 от 27.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2659/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Депозирана е касационна жалба на ответника Държавно горско стопанство „Алабак“, [населено място], срещу решение № 173/23.06.2020г. по в.гр.д. № 182/2020г. на Пазарджишки окръжен съд, ГК, с което е потвърдено решение № 442/27.12.2019г. по гр.д. № 284/2019г. на РС – Велинград, с което са уважени предявените от М. И. Б. срещу касатора искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Касаторът – ответник поддържа, че атакуваното от него въззивно решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли то да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ да бъдат отхвърлени като неоснователни, тъй като при процесното уволнение работодателят е спазил изискуемата закрила по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Ответникът - касатор въвежда основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. „В правомощията на съда ли е да контролира производството по издаване на разрешение за прекратяване на трудово правоотношение с работник от инспекцията по труда в хипотезата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, да проверява какви документи са представени на инспекцията по труда или следва от издаденото разрешение от последната, че пред нея са били представени всички изискуеми документи, вкл. експертно решение на ТЕЛК?“; 2. „Задължен ли е работодателят да иска предварително разрешение от ИТ и мнение на ТЕЛК за да уволни работник/служител, който след уволнението, при постъпването си на работа при друг работодател е представил карта за предварителен медицински преглед, от която е видно, че е клинично здрав?“; 3. „Може ли да се установява със свидетелски показания дали от служителя предварително е поискана устно информация относно закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ?“ и 4. „Преодоляна ли е закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, ако работодателят е поискал разрешение от Инспекцията по труда за уволнението на работник или служител, но мнението на ТЕЛК няма съдържанието по чл. 4, ал. 2 Наредба № 5 от 1987г.?“. Поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона. Ответникът по касационната жалба – ищецът М. И. Б. не подава писмен отговор на същата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което тя е допустима. За да уважи предявените искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, имащи за предмет законосъобразността на уволнение поради съкращаване на щата, заеман от ищеца (работник „горско стопанство“), Пазарджишки окръжен съд е счел за непреодоляна закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, доколкото ищецът към момента на уволнението е страдал от заболяване, измежду визираните в Наредба № 5 от 1987г. на МЗ за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила, а именно „исхемична болест на сърцето“, което е декларирал и удостоверил по надлежния ред пред работодателя преди прекратяването на трудовия договор. Посочил е, че в процеса не е установено от носещия тежестта за доказване законосъобразността на процесното уволнение ответник, че е поискал и получил предварително мнение на ТЕЛК за прекратяване на процесното безсрочно трудово правоотношение. Поради това, само на това формално основание – неспазена предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, която норма е императивна, е счел уволнението на ищеца за незаконно. Разяснил е на работодателя, че преди да поиска разрешение от инспекцията по труда, което и е сторил, е бил длъжен да вземе мнението на ТЕЛК относно здравословното състояние на работника, за който е безспорно установено с медицинска документация, че страда от заболяване по Наредба № 5/1987г. отпреди уволнението, което мнение на ТЕЛК е следвало да приложи към искането до инспекцията по труда. Посочил е също, че разрешението на инспекцията по труда не замества липсващото предварително мнение на ТЕЛК за процесното уволнение, което е самостоятелен елемент от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, приложима към процесното прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата. Поставените от касатора-ответник въпроси не удовлетворяват нито общото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТР № 1 от 19. 02. 2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, нито допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Те не са обуславящи за крайния изход на конкретния трудов спор, т. е. не са правни въпроси, а изцяло относими към правилността на атакуваното решение, която не може да бъде проверявана в настоящата селективна предварителната фаза на касационното производство. Те не са и обсъждани от въззивния съд във вида, в който са формулирани от касатора. Въззивният съд е установил от доказателствата в процеса, а и този факт не се оспорва от ответника, че работодателят не е искал и получавал предварително мнение от ТЕЛК за процесното уволнение с оглед установеното заболяване на ищеца – „исхемична болест на сърцето“, поради което въобще не е обсъждал какви документи са представени пред инспекцията по труда и са послужили за даденото от нея разрешение за прекратяването на трудовия договор с ищеца, тъй като това обстоятелство е неотносимо към правния спор. Достатъчно основание за решаващия правен извод за неспазена закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ е липсата на предварително мнение от ТЕЛК за процесното уволнение, което е самостоятелен компонент от тази закрила, различен от предварителното разрешение от инспекцията по труда. Вторият въпрос за това, че при последващ работодател ищецът е представил медицински документ, че е клинично здрав, освен че е въпрос по фактите, също не е обсъждан от второинстанционния съд, а и той е извън предмета на конкретния спор и без каквото и да било значение за крайния му изход. Правнорелевантно е обстоятелството какво е било здравословното състояние на ищеца към момента на процесното уволнение, установено по категоричен начин по настоящото дело, като последващи неправомерни действия на работника спрямо друг работодател са ирелевантни за законността на процесното уволнение. Гореизложеното се отнася и за останалите поставени въпроси, които освен, че касаят установяването на факти в процеса, които не са установени да са се осъществили и не са били наведени от страните, те по никакъв начин не са обуславящи за решаващите правни изводи в атакуваното въззивно решение и не са обсъждани от съда. При наличието на приети и неоспорени медицински документи, от които е установено заболяването „исхемична болест на сърцето“, диагностицирано и заявено пред работодателя отпреди процесното уволнение и при липсата въобще на искано предварително мнение на ТЕЛК, въпросите за компетенциите на медицинска експертиза да установява заболяване измежду визираните в Наредба № 5/1987г.; за допустимостта на свидетелски показания дали работодателят е поискал устно от работника информация за евентуална закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ и за съдържанието на мнението на ТЕЛК в хипотезата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, нямат никаква връзка с установената фактическа и правна страна на конкретния правен спор, поради което не са в състояние да променят крайния изход на спора. Само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че дори да можеше да се изведе правен въпрос по смисъла на т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС досежно предварителната закарила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, не е осъществено релевираното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това е така, тъй като нормата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ не е неясна, непълна или вътрешнопротиворечива и по нея е налична богата безпротиворечива практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Според последната, обективирана в решение № 168 от 11.06.2012г. по гр. дело № 1113/2011 г. на ІІІ г.о., решение № 615 от 02.11.2010г. по гр. дело № 852/2009г. на ІV г.о., решение № 219 от 28.04.2011 г. по гр. дело № 1821/2009г. на ІV г.о., решение № 83 от 11. 04. 2011г. по гр. дело № 1784/2009г. на ІV г.о., решение № 424 от 26. 05. 2010г. по гр. дело № 1644/2009г. на ІІІ г.о., решение № 174 от 30. 07. 2012г. по гр. дело № 1269/2011г. на ІІІ г.о., решение № 21 от 02. 02. 2011г. по гр. дело № 808/2010г. на ІV г.о., решение № 61 от 05. 03. 2013г. по гр. дело № 456/2012г. на ІV г.о. и др., работодателят е задължен предварително да събере за работниците или служителите, които смята да уволни, информация за заболяванията по смисъла на Наредба № 5 от 20 февруари 1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333 КТ и ако са налице данни за такова заболяване е длъжен да поиска от ТЕЛК предварително мнение по смисъла на чл. 333, ал. 2 КТ, като изпрати за това необходимите медицински документи, както и да се снабди с предварително разрешение от Инспекцията по труда за уволнението по чл. 333, ал. 1 КТ. Изрично е посочено в цитираната практика на ВКС, че задължителен елемент от процедурата по преодоляване от страна на работодателя на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КТ са мнението на ТЕЛК и разрешението на инспекцията по труда в кумулативната им даденост и в посочената времева последователност. Атакуваното съдебно решение е изцяло съобразено с практиката на ВКС. Съобразно гореизложеното не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,